През 2003 година научната общност беше потресена след откритието на първия гигантски вирус. Както подсказва името, гигантските вируси са необичайно големи и геномите им са необичайно сложни, като всички те са против преобладаващата идея, че вирусите са малки, прости и примитивни.
В следващите години бяха открити още много различни гигантски вируси на изключително необичайни места като чилийското крайбрежие, в сибирската вечно замръзнала степ, в австрийска канализация и наскоро в кал от японски горещ извор.
Най-новият гигантски вирус е наречен Медузавирус заради начина, по който заразява амебите – едноклетъчни организми, които обикновено живеят във водата. Когато Масахару Такемура, вирусолог от Токийския университет на науката, първо отглежда микроби от горещата пролетна кал в лабораторията си, той забеляза, че някои амеби умират, когато са изложени на въздействието на новооткрития гигантски вирус.
Ученият забелязал, че клетките на амебите се втвърдяват и свиват, когато са изложени на вируса. По принцип това е обичайна реакция за амебите, когато са изложени на вредно влияние на бактерии, но разликата е, че изложени на вируса, микроорганизмите умирали буквално от вкаменяване. Точно и затова Такемнура кръстил открития вирус Медуза.
След това Такемура и неговите колеги анализирали новия вирус по-внимателно. Поставайки го под електронен микроскоп, установили, че той има изключително необичайна полукръгла форма, а тялото му е покрито с 2660 шипа с кръгъл връх. Не е ясно точно каква е целта на шиповете, но те са открити в други гигантски вируси.
Екипът също така изследвал по-подробно ДНК-то на вируса, което се оказало уникално и нямащо нищо общо с това на останалите вируси – били те гигантски или не. Също така структурата му била изключителна древна и нямаща нищо общо нито с животинските, нито с растителните гени, които се съдържат в останалите гени.
Точно поради това си откритие учените започнали да се чудят дали някои гени в живите организми всъщност не идват от древните вируси. Вирусите традиционно не се считат за живи, защото им липсва клетъчната техника, която да се възпроизвежда самостоятелно. Но учените са открили, че гигантските вируси имат гени за изграждане на протеини, които са необходими за репликация.
Ако живите организми получават гени от вируси, това би било радикална инверсия на предишните хипотези за техния произход. Учените предполагат, че вирусите могат да бъдат дегенерирани версии на живи клетки, които са загубили по-голямата част от клетъчните си функции, запазвайки само протеиновата си капсула и генетичен материал, или че вирусите могат да бъдат само фрагменти от клетки, които са прекъснали и не могат да се възпроизведат сами.
Ако другите древни вируси могат да се възпроизвеждат, това означава, че те може да са изиграли огромна роля за появата на живота на планетата, смятат учените.
