Кои са одрисите?

Одриси

Одрисите са едно от тракийските племена, населяващо земите в долното течение на река Марица през V-VІ век преди Христа. Те създават свое държавно обединение - Одриското царство, което заема обширни територии в Югоизточна Тракия и гръцките историци говорят за него като за фактор на Балканите. За одрисите се споменава в Омировия епос, както и в трудовете на историците Херодот и Тукидид.

Поява на царството на одрисите

В тази част от Балканския полуостров съществуват редица благоприятни фактори за създаване на мощно държавно обединение. Мястото има своите стратегически преимущества. То се намира до удобни морски протоци - Хелеспот и Босфор и близост с Мраморно море. Намиращата се на територията на царството река Марица е била плавателна чак до днешен Пловдив. Земята в тези територии е изключително плодородна, климатът е мек, а пътната мрежа добре развита.

За създаване на държавно обединение положителна роля играят и гръцките колонии, както и присъствието на персите, чиито борби с гърците и траките провокират създаването на политическо обединение, което е стабилно във военно отношение. Тукидид пише, че царството, което одрисите създават, е най-голямо и най-богато.

Устройство на Одриското царство

Кабиле, одриси

За да ръководят делата на държавата си и да държат пълно господство над земите си, одриските царе се осланят и на административния си апарат. Владетелят е в непрестанно движение, за да може да ръководи държавните дела, да събира данъците и да защитава границите си. Поради това одрисите нямат постоянна столица. Държавата се управлява от временен център, където е отседнал владетелят. За такъв временен център се сочи откритият от археолози град Кабиле край Ямбол.

Наследяването на властта не се осъществява на строг правов ред, макар че всеки владетел се стреми да остави управлението на някои от своите синове, за да се продължи династичната линия във властта. Тази власт обаче е лесна за компрометиране, тъй като непрекъснато се атакува от близкия кръг първенци, доверени хора, родственици с амбиции за властта.

Царят е обединяваща фигура, той е и жрец, ръководи политическите и държавните дела, може да бъде дори обожествяван. Отделните области са управлявани от отделни управители, пряко подчинени на владетеля. Аристокрацията излъчва съвет, който ръководи всички дейности, свързани с управлението на вътрешните и външни дела на държавата. Това са доверените хора на царя, които го съпровождат в мир и война.

Одриските владетели и техните държавнически постижения

Монета от Одриско царство

Цар Терес І, който управлява от края на VІ до средата на V век преди новата ера, слага началото на династичната линия на одрисите. Той създава и стабилизира държавата и утвърждава и разширява границите на подвластните му земи. Одриската държава на Терес обхваща земите от устието на Дунава до водосборния басейн на Тунджа, Арда и Марица и до гръцките колонии на изток и югоизток.

Терес І живее дълго, умира на 92 години и е наследен от сина си Спарадок.

Спарадок е първият от одриските царе, който сключва договор с полиса Атина и съюза, който тя ръководи.

След Спародок мястото му се заема от другия син на Терес - Ситалк. В периода на Пелопонеската война Ситалк сключва договор с атиняните, с цел да разшири границите на държавата си за сметка на древната държава на македонците. Ситалк предприема поход срещу македонските територии и завзема земите около Тимок до Струма.

След смъртта на Ситалк владетел става сина на Спарадок Севт І. При него данъците били увеличени много, големите постъпления в хазната водели до покачване на самочувствието на владетеля, който си поставя задача да овладее крайбрежните пунктове. Започва военна операция срещу атиняните с цел да владеят естествените излази и така да наложи държавата си фактор на Балканите.

Налагането на одрисите като политическа сила на полуострова става обаче по-късно, при Котис І, който заема престола на одриските царе през 383 година преди Христа. Той сключва договор с атинския морски съюз, заради което получава почетно атинско гражданство.

За да осъществи плановете си, Котис сключва договори с племената на трибалите и гетите. През 365 година Котис нахлува в Тракийски Херсонес и го покорява. Остават само три селища преди Атина да загуби всичко и целият Балкански полуостров да стане територия на траките. Атиняните реагират бързо и изпращат убийци, които успяват да убият цар Котис І. След смъртта му държавата на одрисите се разделя на три части и никога повече не успява да се обедини.

Краят на одриското царство и съдбата на тракийските земи

Малките тракийски държавици са слаби и не успяват да се противопоставят на нападения. От това се възползват римляните. Те са успели вече да завземат държавата на древните македонци и разпокъсаните тракийски територии изпадат под тяхна зависимост. Все пак тракийските царства продължават да оказват съпротива още 200 години и чак през І век след Христа, след смъртта на владетеля Реметалк ІІІ, след когото не остава легитимен владетел, от царството на одрисите е образувана римската провинция Тракия.

Виж повече

Рейтинг

4
Общо 1 гласували
5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари