Облаците са уникално природни явления. Те са всякакви форми и всякакви цветове – от снежнобели, през сиви и буреносни, до бонбонено розови, жълти или лилави при изгревите и залезите. Понякога ни напомнят на захарен памук - големи пухкави топки, друг път образуват чудни фигури.
Чудите се откъде идват облаците?
За да разберете облаците, трябва първо да разберете водата. Водата има три състояния – твърдо, течно и газообразно. Газообразното не може да бъде видяно, но то е винаги край нас. Понякога, когато вън е влажно, можем дори да я усетим.
За да се формират облаците, въздухът трябва да бъде охладен до такава температура, при която водните изпарения се превръщат в течна вода. Най-лесният начин – въздухът да се издигне високо в атмосферата, където е студено. И колкото по-високо отиваме, толкова по-високо става. Преди да стигне до небето обаче, от земята тръгва балон, пълен с топъл въздух. Когато достигне високо в атмосферата, този мехур се охлажда и се превръща във водата в състоянието, в което я познаваме най-добре. Едва тогава се формират облаците. Освен от водни капчици облаците могат да са направени още и от ледени кристали.
Освен от въздушни мехури облаци могат да се образуват и чрез вятъра. Той придвижва въздух до високи географски части, например върхове. Това явление представлява красивата облачна пелерина, която виждаме под себе си, когато се изкачим на високите върхове.
Интересът към облаците датира от най-дълбока древност. Още Аристотел пише за тях, като първоначално са се наричали метеори – от гръцки високо в небето. А за първи път от научна гледна точка облаците се разглеждат във Франция през 19 век. Тогава се установява, че менящите се форми на облаците са част от науката, която днес ни помага да разберем климата.
В литературата вдъхновение от Франция и от облаците намира Гьоте, който дори пише стихотворения за облаците, посвещавайки ги на откривателя им във варианта, в който ги познаваме днес – Люк Хауърд. Именно неговата система е официално приета на Международната научна конференция през 1891 година. Тя обхваща само част от облаците – тези в ниските слоеве на атмосферата, а по-късно през 19 век се откриват и облаците, които са по-високо. И до днес двата вида се класифицират по различен начин.
Облаците са толкова специални, че за тях има и специална наука. Нарича се нефология и е част от метеорологията, като помага за по-доброто разбиране на атмосферата и климата около нас около нас.
