Българските предания от древността до днес

Български предания

Преданията и митовете на народите удивително си приличат. И това не е случайно. Тези простонародни разкази предават схващанията на човека относно всичко, което го заобикаля - небето, земята, птиците, смяната на сезоните, природните промени. Но има и събития или легендарни личности, които са строго специфични, единствени за населеното място. Разказите за тях, пресъздадени в народни предания, са уникални истории. Те представляват част от съкровищата на духовната култура на дадения народ.

Нашият народ разполага с удивителни български предания, които отразяват вълненията му, породени от различни събития в многовековното му съществуване. Всеки разказ - предание е един непресъхващ избор на мъдрост, живо отношение към заобикалящия свят, наблюдателност и преклонение към съвършено устроените неща от живота. Ето няколко прекрасни бисера от народните предания и легенди.

Преданието за песните на Орфей

Историята за Орфей в българските предания

Според вярването на траките най-древните обитатели на нашите земи из дебрите на Родопа планина познавали песните на чудния певец Орфей, който скитал на воля из красивата планина и карал птиците и животните да го слушат в захлас.

Един ден, след като дълго обикалял из планината, Орфей седнал за почивка на един от върховете. Загледал се в омайната гледка и не забелязал как от една пукнатина в скалите изпълзяла огромна змия. Тя се стрелнала към певеца и извадила разцепения си език, пълен с отрова. Орфей се стреснал от камъните, които се затъркаляли надолу, след като змията ги разместила с тялото си, и веднага забелязал змията. Нямало накъде да избяга, останал неподвижен на мястото си и запял. Чудният му глас накарал змията да спре и да се заслуша. Дълго пеел певецът, а змията слушала омагьосана. Накрая заспала, а Орфей скочил и побягнал из планината. Никой не знае къде отишъл певецът, но прекрасните му бавни и широки мелодии останали в съзнанието на хората и продължили да живеят в чудните им песни.

Преданието за Млечния път

Млечния път в българските предания

Древните българи наричали Млечния път Сламата на кръстника или Кумова слама. Това название идва от следното предание: на един човек свършила сламата за коня съвсем неочаквано. Вместо да поиска от някого, той взел коша и се промъкнал до плевнята на кръстника си. Напълнил го със слама, но кошът бил пробит и тя се ръсила обратно, очертавайки пътя му. За да се запомни тази кражба, сламата се пренесла на небето, където ние я виждаме и наричаме Млечен път.

Преданието за празника Атанасовден

Според народните предания Атанас е бил ковач

Според друго предание Андон и Атанас били братя - ковачи. По времето, когато практикували този занаят, ковашките клещи още не били измислени. Затова желязото често прегаряло в пещта. Веднъж Атанас бръкнал с голи ръце и го извадил, но се опарил. Погледът му паднал на кучето, което стояло със свити лапички и го гледало. Тогава на ковача хрумнала мисълта да направи клещи по подобие на кучешките лапички. От този момент двамата братя се смятат за покровители на ковачите и железарите. Предполага се, че в основата на това народно предание лежи езическата представа за бога-ковач. Двамата светци палят пещта, затоплят земята и дават път на лятото.

Предание за Слънцето и Луната

Българските предания от древността до днес

Някога, много отдавна, Слънцето и Луната можели да светят еднакво силно. Те осветявали по равно Земята, по ред едно след друго. Един ден Луната обаче се възгордяла. Тя започнала да изтъква пред Слънцето своите достойнства и настоявала, че светлината, която тя излъчва, е по-силна, защото превръща нощта в ден. Слънцето се ядосало от самохвалството на Луната, което било незаслужено, и решило да я накаже. То я намазано с кравешки тор и лицето на Луната помръкнало. Не можела вече да свети толкова ярко и останала такава, каквато е и днес.

Преданията за съществата от невидимия свят

Българските предания от древността до днес

Невидимият свят винаги е вълнувал човека, особено в древността. Хората се опитвали да си обяснят заобикалящия свят и съществата в него чрез своите вярвания - езически и християнски. Хората са вярвали в съществуването на една по-висша сила, която направлява живота. Затова са създадени много предания за произхода на всякакви създания и природни явления.

Предание за произхода на Дявола и на паяка

Българските предания от древността до днес

Когато Бог сътворил света, той създал и някои духове, които да му бъдат в помощ. Те обаче се разбунтували и отказали да му се подчиняват. Създателят се ядосал и ги проклел да бягат всички от тях и да ги смятат за лоши сили. Изпъдил ги от небето и духовете се изпокрили кой където намери, във водата, в облаците, или на земята. Тях сега наричаме дяволи. Само един от тях останал да виси във въздуха и се превърнал в паяк. Той и до днес виси във въздуха, но е един от дяволите, пропъдени от Бога.

Останалите дяволи правели злини на хората. Тези, които се скрили в облаците, пращат гръмотевиците и светкавиците, за да пакостят на хората и да ги плашат. Тези, които се скрили под земята, излизат нощем и нападат закъснелите пътници. Хората трябва да се пазят от дяволите, да не се поддават на изкушенията, защото сам Бог ги е наказал.

Виж повече

Рейтинг

5
Общо 1 гласували
5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари