Съкровището на Приам

Съкровището на Приам или Златото на Троя
Снимка: Wikimedia Commons

Всеки човек като дете е имал своя мечта. Детските мечти са невероятни, грандиозни, защото децата просто мечтаят, без да държат сметка доколко сбъдването на мечтата е реално постижимо. Затова фантастичните детски мечти обикновено не се осъществяват.

Има обаче хора, които успяват да сбъднат тези ранни свои желания, колкото и невероятни да са. Един от тях е Хайнрих Шлиман. Неговата голяма детска мечта е била да открие митичната Троя, за която Омир разказва в поемата си Илиада. Шлиман сляпо вярвал на Омир и бил убеден, че древногръцкият разказвач пресъздава напълно реални факти, събития и герои, описва съществували местности, градове и ако се търси там, където трябва, те ще бъдат намерени. На местата, указани в поемата на Омир. На тази своя вяра и мечта Шлиман посветил целия си живот. И Омировата епоха му се отплатила щедро.

През 1868 година Шлиман се преместил в Гърция и като археолог лаик започнал разкопки на територията на Турция, в местността Хисарлък в Мала Азия. С поемата Илиада в ръка, той копаел, уверен, че под краката му лежат останките на славната Троя на цар Приам. През 1873 година Шлиман открил златно съкровище, което нарекъл Съкровището на Приам. Днес то е известно и като Златото на Троя.

Шлиман лично извадил от земята златно съкровище, което нарекъл Съкровището на Приам

Хайнрих Шлиман и съкровището на Приам
Снимка: Вайя и Майя

По време на разкопките около останките от предполагаемия от Шлиман дворец на цар Приам археологът попаднал на голям меден предмет, а зад него блестял друг от злато. Решил да скрие находката и затова дал сигнал за обедна почивка. Докато работниците почивали, Шлиман сам извадил новата находка от земята. Там открил и изключителното златно съкровище. Големи чаши, две златни диадеми, на едната от тях висели 90 верижки от злато. Имало и гривни, обеци, над 8 хиляди пръстена, огърлици, съставени от изящни пластинки и всичко това от чисто злато. Открил и големи сребърни кани. Шлиман бил убеден, че тези красиви накити са блестели на тялото на хубавата Елена. Затова и нарекъл намерените предмети Съкровището на Приам. Съобщението му предизвикало истинска сензация.

По-късно тези предмети били подложени на щателна датировка и се оказало, че съкровището е от около 2200 години преди новата ера или датировката му е 1000 години след творбата на Омир.

Шлиман продължил дейността си на археолог и открил между 19 и 21 съкровища, но това, което се нарича Златото на Троя, е най-бляскавото му откритие.

Съдбата на съкровището на Приам

Златна маска на Агамемнон е от съкровищата на Троя

Шлиман подарил съкровището на Берлинския музей за праисторическа и ранна история, където е съхранявано до 1941 година. След 1941 година съкровището се пазело в мазето на банка в Берлин, но когато започнали бомбандировките, е преместено в бункер. След превземането на Берлин през 1945 година съкровището заминало за Москва и по-късно е изложено в Пушкинския музей в руската столица. В момента Златото на Троя се съхранява в Русия и се организират изложби, където може да бъде разгледано.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest