Великите географски открития представляват период на откриване на много нови и непознати за европейците земи. Те започват в началото на ХV век и продължават до ХVІІІ век, когато картата на света вече е завършена във вида, в който я познаваме и днес.
Предпоставки за Великите географски открития
Откритията, направени през тези векове, са резултат на търсенето на нови търговски пътища от европейците, главно към Индия, наричана тогава страната на подправките. Европейците търсят възможности за разширяване на търговията с нови стоки поради нарасналите нужди на населението на континента. Тези бурни събития са съпътствани и стават възможни заради някои промени в познанията на европейците по корабостроене и картографиране.
Започват да се строят нов вид кораби, наречени каравели. Това са кораби с платна, много леки, бързи и устойчиви. Тяхната маневреност и бързина в придвижването ги правят удобни за преминаване на Атлантика, както и за плаването по реки, което благоприятства откритията на непознати земи, морета и реки, наречени Велики географски открития. Изобретеният от китайците компас все по-масово се използва в корабоплаването и подпомага ориентирането в непознати места.
Европейските държави, финансирали и извършили Великите географски открития
Първите открития принадлежат на португалците. Водени от принц Енрике Мореплавателя те откриват остров Мадейра през 1419 година, а осем години по-късно са открити Азорските острови. Откриването на остров Зелени нос през 1445 година дава тласък на португалската експанзия в световните океани и морета. Между 1471-1473 португалците вече са построили свое търговско селище в Гвинея, на Златния бряг. През 1487-1488 година португалският мореплавател Бартоломеу Диаш достига югозападните брегове на Африка и пръв от европейците обикаля континента от юг. На връщане открива нос Добра надежда.
Друг португалец - Фернандо Магелан, е първият европеец, извършил околосветско пътешествие в периода 1519-1522 година, доказвайки, че Земята е кръгла.
Експанзията на португалците притеснява испанците и те бързат да ги настигнат. Между 1492 и 1504 година италианецът Христофор Колумб на служба при испанския крал предприема четири експедиции в търсене на път до Индия. Оказва се обаче на непозната земя, откривайки Бахамските острови. Последователно открива остров Куба, както и Хаити. При следващите експедиции слага началото на откриването на Централна и Южна Америка с откриването на река Ориноко.
През 1494 година с договор Испания и Португалия си поделят света на сфери на влияние. Всички новооткрити земи на запад от разделителната линия през двата полюса остава за Испания, източните - на Португалия. Договорът е анулиран почти 300 години по-късно.
Търсеният от Колумб морски път до Индия е открит от португалеца Вашку да Гама. Друг негов съотечественик - Педру Кабрал, открива Бразилия.
За Англия географски пътешествия извършват италианецът Джовани Кабото, откривайки бреговете на Канада, Джеймс Кук, Франсис Дрейк, а други
холандци и французи също правят географски открития. Между тях нос Хорн, остров Тасмания, Австралия и други.
Значение на Великите географски открития
Следващите 2 столетия минават в колонизиране на откритите земи и създаване на големите колониални империи. Това променя завинаги колониалните държави, които бележат голям напредък заради заграбените богатства на колониите си. Променя се също живота на всички европейци с внасянето на нови земеделски култури, неизвестни дотогава, както и на някои животни. Промяна настъпва и в живота на откритите земи. Местното население на много места масово е унищожено, претопено, а на тяхно място се настаняват заселници - европейци.
Великите географски открития не са първи опит на европейците да излязат извън границите на континента. Мореплаватели е имало още в древността. Финикийците са плавали, за да търгуват, викингите също са пътешествали, като Лейф Ериксон стига до Гренландия, но пътешествията между ХV и ХVІІІ век са наречени Велики географски открития, защото променят световната географска карта, включвайки в нея нови земи.
