Животът на гладиаторите

Гладиатори

Когато става въпрос за живота в древен Рим, в съзнанието на съвременния човек изниква веднага образът на римския гладиатор, символ на обществения живот на древните римляни. Този образ се свързва с кръв, убийства и жестокост, но всъщност за живота на гладиаторите не се знае достатъчно.

Какви хора са излизали на арената и кое ги е мотивирало да се бият до смърт, печелили ли са нещо друго освен живота си, обучавани ли са да бъдат бойци и от кого? Ето отговор на някои от въпросите, които възникват около тези легендарни мъже.

Начало на гладиаторските двубои в древността

Самото име гладиатор идва от названието на вид къс меч при римляните, наречен гладиус. Смята се, че боеве с къси мечове е имало още при етруските. Те са провеждани при религиозни ритуали, а също и на погребенията на знатни граждани - аристократи. На тях осъдени престъпници са били принудени да се бият до смърт.

По-късно роби и пленници са пращани на арената, където са се срещали и с местни затворници, за да бъдат пренесени в жертва на императора.

Гладиаторски битки

След като Колизеумът отваря врати през 80 година след Христа, гладиаторските битки стават професионално занятие на свободни хора, между тях дори рицари и аристократи, които търсели слава и пари на арената.

Някои гладиатори получавали не само известност сред тълпите, но били възнаграждавани със земи и богатства, равни на тези на водачите на римските легиони. Появили се училища да обучение на гладиатори, които били скъпа инвестиция на богатите аристократи.

Тези традиционни битки продължили 650 години, дълъг период, който говори, че са били много популярен начин за забавление както на аристокрацията, така и на тълпите.

Край на гладиаторските боеве слага император [Хонорий], който затваря училищата за гладиатори през 404 година от новата ера.

Варианти на гладиаторските боеве и разлики между гладиаторите

Гладиатори

Под общото название гладиатори всъщност се крият хора с различна бойна насоченост и снаряжение.

- Самнити - бойци, въоръжени с къс меч-гладиус, квадратен щит, метални гети и шлем. Били малко подвижни и разчитали на грубата сила;

- Траки - биели се с извит меч и малък щит

- Мурмилонци - екипирани били като самнитите, но носели символ на риба на шлемовете си;

- Ратиарии - най-леко въоръжени, само с рибарска мрежа и тризъбец, без шлем и щит. Те улавяли противника си в мрежата и забивали тризъбец в гърдите му;

- Бестиарии - истинските гладиатори, които излизали на битка с животни - бикове, леопарди, лъвове. Те обикновено откривали игрите.

По време на почивките между боевете или по време на обяда се организирали публични екзекуции.

Римски Гладиатор

Независимо от мотивацията на всеки отделен гладиатор, най-важното на арената било оцеляването. Решението дали гладиаторът ще остане жив, или не, зависело от решението на тълпата. Падналият на арената гладиатор е имал две възможности- да бъде убит, или да бъде пощаден. Организаторът на игрите, или императорът е решавал съдбата му, като се е допитвал до публиката. С палец, насочен надолу, публиката е заявявала своето желание гладиаторът да бъде пощаден, а с палец, насочен нагоре, тълпата е искала смъртта му.

Днес този жест съществува, но вече с обратен знак. Палец надолу означава неодобрение, а нагоре - съгласие.

Ако гладиаторът бъде помилван на арената, той се връщал отново в училището, за да се подготви за следващите битки. Останалите живи гладиатори след приключване на участие в битките се занимавали с обучението на новите бойци на арената.

Рейтинг

3
Общо 1 гласували
5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари