Как да узнаем възрастта на находките?

Антики

Когато музеи и колекционери купуват археологически предмети за своите колекции, те навлизат в скъпа и потенциално опасна търговска среда. Често им се предлагат умело фалшифицирани артикули, които и най-големият експерт не може да разпознае на око, без да използва специализирана апаратура.

Специализираните научни методи за разпознаване на находките могат да уверят купувачите, че продуктът им не е фалшив, като осигуряват научна увереност за вероятната възраст на артефакта.

Археолозите имат два основни начина да разкрият възрастта на артефактите и местата, от които са дошли – относително датиране и абсолютно датиране.

До средата на ХХ век единственият начин за разпознаване на възрастта на находките е относителното датиране. Този метод в археологията предполага възрастта на артефакт, сравнявайки го с други предмети, намиращи се в близост до него. Ограниченията на относителното датиране са, че не може да осигури точна година или конкретна дата на използването на антиката.

Датиране на находки

Стилът на артефакта и неговото археологическо местоположение са стратиграфски необходими за достигане на относителна дата. Например, ако се откриете артефакт, да кажем газова лампа, разположена на същия етаж на жилище, а този етаж може да бъде датиран в археологически термини поради моделите, използвани в мозайката, тогава се предполага, че лампата е на същата възраст като пода.

Част от относителното датиране е и стратиграфският анализ в археологията. Той определя възрастта на един предмет от гледна точка на така наречената суперпозиция. Този термин означава, че по-старите артефакти обикновено се намират под по-младите предмети. При разкопаване на археологически обект, той се изследва по исторически натрупаните слоеве и на предметите във всеки слой се дава относителна възраст.

Абсолютното датиране се използва сравнително отскоро. То е възможно благодарение на радиовъглеродния анализ. Чрез него се определя възрастта на древните изкопаеми образци чрез измерване на съдържанието на въглерод-14. Въглерод-14, или радиовъглерод, е естествено срещащ се радиоактивен изотоп, който се образува, когато космическите лъчи в горните слоеве на атмосферата удрят азотни молекули, които след това се окисляват до въглероден диоксид.

Находки

Зелените растения поглъщат въглеродния диоксид, така че молекулите с въглерод-14 се натрупват непрекъснато, докато растението не умре. Въглерод-14 също се предава на животните, които ядат тези растения. След смъртта количеството въглерод-14 в органичния образец намалява с разпадането на молекулите. Въглерод-14 има период на полуразпад около 5800 години, което означава, че на всеки 5 700 години или повече, обектът губи половината от натрупания в него въглерод-14.

Проби от последните 70 000 години, изработени от дърво, въглен, торф, кост, рог или един от много други карбонати, могат да бъдат датирани с тази техника.

Рейтинг

4
Общо 1 гласували
5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари