Най-известният чилийски поет Пабло Неруда получава Нобелова награда за литература през 1971 година, но освен с поезията си, той е известен и с безсмъртните си фрази.
Искам да направя с теб това, което пролетта прави с черешите.
Поезията е акт на мир. Мирът има такова значение за поета, каквото брашното за хляба.
Обичам любовта, където двама си делят и хляба, и леглото.
Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта.
Нека с щедрост забравим тези, които не ни обичат.
Ако нищо не може да ни спаси от смъртта, нека поне любовта ни спаси от живота.
Не си като никоя друга, щом аз те обичам.
Смехът е езикът на душата.
Във всичко в този свят има част от моята душа.
Не забравяй да бъдеш щастлив!
В потока незатихващ на жените, във всички други търся само тебе.
Трябва да мечтаем, за да продължаваме напред.
Исках да стана поет, който може да обхване колкото се може повече… Исках да споя в едно човека, природата, страстите и събитията и всичко това да се развива напълно взаимносвързано.
Да усещаме любовта на тези, които ни обичат, е огънят, който поддържа нашия живот.
Моята съдба беше да обичам и да кажа сбогом.
