Живял някога един вдовец, който имал двама сина от покойната си съпруга. Той бил дървар и всеки ден ходел до гората, за да събира дърва, а когато момчетата му отраснали, решил, че е време и те да тръгнат с него за дърва.
Преди да потеглят за пръв път към гората обаче, той им рекъл:
– Момчета, един вас ще трябва да си тръгва всеки ден по-рано от работа и да се прибира вкъщи, за да приготви вечеря за всички. Сами решете кой ще е това!
Щом изслушал баща си, малкият син веднага избрал той да се занимава с готвенето и останалата домакинска работа, а брат му нямал нищо против. Така дните на момчетата започнали да се нижат, а на по-малкия син все му се налагало да се прибира по-рано, за да готви. Къщните занимания обаче му дотегнали, ето защо една сутрин той казал на батко си:
– Искаш ли вече аз да оставам с татко в гората до късно, а ти да се занимаваш с готвенето и чистенето?
Брат му отново нямал нищо против и с радост се съгласил да се разменят. И така, семейството прекарало часове наред в гората, а когато слънцето се скрило, по-големият син се прибрал, а малкият останал с баща си.
Двамата обаче имали много работа и малкият брат много се изморил. Когато изневиделица каруцата им се счупила, той не издържал и започнал да мърмори:
– Защо изобщо ми трябваше да се разменям с брат ми. Сам си навредих, като направих грешния избор!
При тези думи баща му го погледнал сериозно и казал:
– Слушай, сине, ти наистина направи грешен избор, но сгрешиш не защото се размени с брат си, а заради това, че каквато и възможност да се отвори пред теб, ти винаги искаш да си на друго място и да се занимаваш с нещо различно. Научи се да приемаш обстоятелствата такива, каквито са, и да извличаш от тях най-доброто. Живей в настоящия момент и престани да се оплакваш, защото в противен случай никога няма да откриеш очарованието на света!
