Някога живял един дървар, който имал двама сина. Успял да ги отгледа съвсем сам, тъй като жена му починала при раждането на второто дете. За късмет на бащата и за изненада на хората в селцето, синовете на дърваря израснали отговорни и работливи. Те помагали много на баща си и откликвали на всички негови заръки и молби.
За да може да се изхранва семейството, двамата братя трябвало да работят рамо до рамо с баща си. Те хранели домашния добитък, пренасяли дърва и помагали в ежедневните домакински грижи. Редували се кой кога да чисти, да готви или да се включва в рязането и пренасянето на дърва.
Един ден бащата преценил, че трябва да се направи преразпределение на домашната работа, защото като взимал двамата си синове заедно със себе си в гората, ставало прекалено късно за приготвянето на вечерята.
Той им разкрил плановете си и по-малкият брат изявил желание той да тръгва по-рано с баща си и да се прибира по-рано, за да приготвя вечерята, а по-големият да го смени и да остава до по-късно, за да помага за товаренето на дървата.
Отначало всичко вървяло много добре, по-малкият брат ставал по-рано, но за сметка на това и се прибирал по-рано, за да домакинства, а по-големият брат успявал да се наспи, но пък се нагърбил с по-тежкия физически труд, помагайки на скъпия си баща.
След няколко седмици обаче малкият брат започнал да недоволства от своя избор и преценил, че не му се остава вкъщи да готви, а да работи с баща си. По-големият брат отново нямал нищо против и се съгласил да се разменят. Още на следващият ден обаче, когато бащата и по-малкият му син товарели каруцата, дървата се разсипали. Лошо пострадала и самата каруца. Двамата се заели да редят отново дървата, а малкият син не преставал да мърмори как е направил грешен избор и е трябвало да остане той да готви. Накрая баща му се обърнал към него и му казал:
- Единственият грешен избор в случая е този, който сам си направил. Никога не бягай от настоящия момент, а го приемай спокойно, защото не се знае какво ще ти предложи живота. И не забравял, че грешният избор е само един и то именно този, който ти си направил.
Източник: Валентин Начев, из сборника Къде се ражда любовта
