В една болнична стая лежали двама пациенти. Единият болен се намирал до прозореца, а другият - в дъното на стаята. Вторият бил сериозно обездвижен и трябвало да лежи с гръб към другия човек и с лице към стената.
Въпреки че не можели да се видят очи в очи, двамата не спирали да си бъбрят. Говорели си за семейството, за работата, за децата и домашните любимци. Освен това този, който стоял до прозореца, постоянно разказвал на другия какво става извън болницата.
- Пред сградата има красиво езеро, а около него пейки и хора, които се радват на слънцето и птичите песни. Има млади влюбени, които се държат за ръце, а в очите им гори пламък. Има цветя, които красят езерото и направо ти изпълват душата. Толкова е красив животът навън, че си заслужава да се борим за него със зъби и нокти…-говорел всеки ден мъжът до прозореца.
Събеседникът му слушал с вълнение разказите и си представял детайлно всеки елемент от картината, която той описвал. Мисълта за цялата тази красота и хармония му вдъхвала огромен кураж и малко по малко той започнал да се възстановява.
Но една сутрин, когато лекарите влезли в стаята, намерили пациентът до прозореца починал. Същевременно другият болен вече бил значително по-добре и можел да се движи.
Той пожелал да отиде до прозореца и най-после да види с очите си всичко, което другият мъж описвал толкова подробно през цялото време. Когато погледнал през прозореца обаче, останал неприятно изненадан. Отсреща нямало нищо друго освен стената на друга страда. Тогава той не се стърпял и попитал сестрата:
- Мъжът, с който деляхме една стая ми разказваше за парк срещу нашия прозорец, но аз не виждам нищо подобно. Защо този човек ми описваме несъществуващо красиво място?
- Този мъж отдавна лежи в нашата болница. Той беше сляп и със сигурност не е можел да види какво има отвъд прозореца. Но въпреки това той имаше светли мисли и държеше да прави хората около себе си щастливи.
Най-вероятно е искал да Ви накара да се почувствате по-добре. Нека не забравяме, че откъсването от реалността понякога може да ни направи по-щастливи, отколкото предполагаме.
