В едно село живял един фермер, който не се интересувал никак от живота на своите съселяни и не се трогвал изобщо от бедите, които ги сполитали. Когато нещо лошо се случело на някой от другите хора, той не се опитвал да му помогне с нищо, а просто поклащал глава и казвал:
-Жалко за човека, но това не е моя работа!
Един ден особнякът отишъл на пазар, за да си купи боб. Напълнил цяла торба и се запътил към дома си, който бил доста далеч. Само че, не забелязал, как имало дупка и фасула малко по малко взел да се сипе по земята. Един съсед видял какво се случва и въпреки че не харесвал много този странен човек, го заговорил.
- Братко, ако някой друг го сполети беда, но той не знае за това, да му кажа ли или да си мълча?
- Чуждите работи са си лични. Никой друг това не го касае! - измърморил особнякът.
Съседът замлъкнал и погледнал торбата с боба. Половината зърна вече ги нямало, а очевидно събеседникът му изобщо не си давал сметка за проблема.
- Но дори и ако мога да помогна, пак ли да си мълча?
- Да, не му казвай! На теб какви би ти била изгодата от това да му помогнеш? Никога недей да се бъркаш в чуждите проблеми! Те не са твоя работа! -изрепчил се странникът.
И така двамата стигнали най-сетне до къщите си. Чак тогава особнякът забелязал, че по-голямата част от покупката я няма. Тогава погледнал обвинително към съседа си и попитал:
-Защо не ми каза, че бобът се пилее по пътя?
-Защото ти така пожела. Нали каза, че това не е моя работа!
