Притча за златния часовник

Притча за златния часовник

Веднъж една мъдра старица отшила на почивка в планината. Докато се разхождала и се любувала на цветята, тя забелязала изпусната в тревата златен часовник. Жената вдигнала красивото бижу и го прибрала в чантата си.

После продължила да върви по пътя си, докато не срещнала млад просяк. Младежът бил прегладнял и веднага попитал старицата дали може да му даде поне хляб. Жената се сетила, че има сандвич и отворила чантата си, за да го потърси.

При вида на отворената торба непознатият не се сдържал и надникнал в нея. Погледът му моментално попаднал на лъскавата дрънкулка, която блещукала от чантата на старицата.

- Аз съм много беден! Дай ми тази скъпоценност и ще мога да се избавя от тежкия живот, който водя! - рекъл просякът на старицата, като предполагал, че тя за нищо на света не би склонила да се раздели с часовника си.

За негова най-голяма изненада обаче старицата веднага се съгласила да изпълни желанието му. Младият мъж грабнал съкровището и тръгнал напред, радвайки се, че късметът най-после го е споходил. Той се размечтал как ще продаде бижуто, ще спечели пари и най-после ще се раздели с нещастното си съществуване.

Няколко часа по-късно обаче се случило нещо неочаквано. Просякът се върнал на мястото, където срещнал жената по-рано, очаквайки да я зърне пак. Не след дълго тя отново минала оттам и тогава той ѝ рекъл:

- Цял следобед си мисля за златния часовник, който ми подари, без изобщо да ме познаваш и без да съм заслужил подаръка ти с каквото и да било. В крайна сметка реших да ти върна бижуто.

- Но ти искаше този часовник! Защо се отказваш сега от него? - изумила се старицата.

Притча за богатството

- Давам ти го, защото се надявам, че връщайки ти него, ще получа от теб нещо по-ценно от накит. Искам да ми предадеш това, което е в теб, и което те накара с такава лекота да се разделиш с часовника! - заявил младият мъж.

Съществуват два вида богатство. Първото можем да го спечелим. Но всички тези пари, къщи, коли, бижута могат и да се изгубят. Вярно е, че те ни носят комфорт и правят живота ни по-лесен, но когато сме обсебени от предметите, материализмът може да ни направи и също толкова нещастни.

От друга страна, съществува и втори вид богатство - това са качествата на душата, които ни позволяват да споделяме храна и материално богатство, да вдъхновяваме другите, да проявяваме разбиране към нещастието им. Те няма как да бъдат изгубени, защото когато се споделят, се умножават.

Рейтинг

5 0
4 2
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати