Притча за откраднатата чанта

Перли в Чанта

Един селянин бил много пестелив. Всичко, което изкарвал от работата си, той слагал в една малка кожена чанта. Там поставял и други семейни скъпоценности. Чантата той държал точно под леглото си. Веднъж, когато понечил да вземе чантичката, мъжът установил, че съкровището му го няма. Това веднага до навело на мисълта, че е станал жертва на обир.

Селянинът започнал да мисли, кой може да го е обрал и решил, че крадецът най-вероятно е синът на неговия съсед, тъй като последно той идвал у дома да поиска захар и брашно.

След като си спомнил детайлно поведението на момчето от вчерашния ден, мъжът стигнал до извода, че просто не може някой друг да е извършил кражбата. За жалост обаче той не разполагал с никакви доказателства и нямало как да го обвини.

На следващия ден обраният селянин отишъл на гости в дома на момчето, за да провери дали крадецът ще се издаде по някакъв начин. Още щом го видяло на вратата, момчето се изчервило.

Докато мъжът бил в дома му, то все се суетяло наоколо и сякаш не смеело да седне на масата при него. Иначе казано, личало си, че младежът е извършил кражбата и сега му е виновно.

Прибрал се селянинът у дома, но го обзел още по-силен яд. Как така някакъв си хлапак ще го разиграва! Цяла нощ обраният мъж се въртял в леглото си и сънувал кошмари. На другия ден решил да се върне отново при съседите и да обвини момчето пред цялото му семейство. Той тъкмо си обул обувките, когато жена му извикала радостно от другата стая.

- Виж с какво си играеше кучето! -зарадвала се жената, държейки изчезналата чанта с пари.

Малко по-късно същия ден мъжът видял момчето. Този път то му изглеждало съвсем нормално. Нямало нищо в държанието му, което да го наведе на мисълта, че е крадец.

Рейтинг

4
Общо 2 гласували
5 0
4 2
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари