Притча за труда на родителите

Притча за труда на родителите

Млад мъж завършил наскоро образованието си и решил да кандидатства за работа в известна фирма. Той бил одобрен след първото интервю и затова на второто го посрещнал направо шефът на компанията. Директорът похвалил кандидата за впечатляващата му автобиография и го попитал дали е получавал стипендия. Младежът обяснил, че не е взимал никога. Тогава началникът попитал:

- Вашето обучение от баща Ви ли беше заплатено?

- Точно така - потвърдил бъдещият служител.

- А с какво се занимава баща Ви? - поинтересувал се началникът на фирмата.

- Той работи като дърводелец - отвърнал младият мъж.

След този отговор шефът на компанията помолил младежа да му покаже ръцете си. Те били здрави, гладки и нежни. При вида им началникът го попитал:

- А помагали ли сте някога на баща си в неговия занаят?

- Не. Моите родители винаги са изисквали от мен да посещавам курсове и да чета книги. Освен това баща ми е много добър в работата си и няма нужда от моята помощ.

Тогава шефът на фирмата казал:

- Вашата автобиография наистина е отлична, но преди да започнете работа при нас, имам една последна молба към Вас. Приберете се у дома и измийте ръцете на баща си.

Младежът малко се изненадал от желанието на бъдещия му работодател, но все пак се постарал да изпълни неговата заръка. Щом се върнал вкъщи привечер, той отишъл при баща си и предложил на му измие ръцете. Баща му се смутил от неговото предложение, но все пак нямал нищо против.

И тогава се случва нещо неочаквано. Докато миел ръцете на своя възрастен родител, той за пръв път забелязал колко груби, напукани и подпухнали са те от работата, която той извърша цял живот, за да може да изплаща обучението на детето си. Това силно разчувствало сина и той решил да поговори с баща си и да му благодари за всичко, което му е дал.

На следващия ден шефът на компанията отново се срещнал с младежа. Още в първия миг той забелязал огромна промяна в него и попитал:

- Какво се случи вчера?

- Прибрах се и измих ръцете на баща ми. Чак сега осъзнавам, че без труда на родителите си, нямаше сега да стоя тук пред Вас. Нямаше да постигна нищо от това, което имам. Чак сега си давам сметка какво е коствало на баща ми да изкара хляба си и искам аз също да помогна на него и майка ми.

При тези думи директорът се усмихнал и казал:

- Това е, качеството, което ти липсваше, но което успя да придобиеш. Ти вече си наясно с помощта на другите и можеш да оцениш работата на останалите. Заповядай в екипа ни! И не забравяй, когато някой ден имаш свои собствени деца, да им дадеш всичко, от което имат нужда - покрив, храна, компютър, телефон, но също така и им давай домашни задължения, за да могат да оценят усилията родителите си и на останалите хора. Само така ще са успешни в живота.

Рейтинг

5 1
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати