Живял някога един строител. Той бил много уважаван в целия град и постоянно имал работа.
Когато остарял обаче, започнал да усеща, че е на предела на силите си, ето защо съвзел решение да се пенсионира. Така поне през оставащото му време щял да може да насочи вниманието си към любимите хора.
Той отишъл при своя началник и му заявил, че се оттегля от този бизнес. Шефът му се съгласил да го освободи, но само при условие, че се заеме с един последен строеж. Нямало как работникът да откаже на своя доскорошен началник.
Така че се захванал веднага със задачата. Той обаче нямал никакво желание да се занимава повече със строителни дейности, затова нахвърлял тухлите набързо и довършил постройката, без да влага грам старание.
Работата му била толкова лоша, че отдалеч можело да се види колко слаб е строежът.
Когато приключил, шефът му пристигнал на обекта и му заявил:
- Ти ми беше верен служител през всички тези години. Ето защо искам да ти подаря къщата, която сам построи. Това е моята отплата за труда ти!
Щом чул думите на шефа си, строителят останал като попарен. Първото, което си помислил било: Ако знаех за намеренията на началника ми, щях да вложа повече старание и да използвам по-качествени строителни материали.
Заради своята припряност и необмислени действия обаче той се сдобил не с хубаво жилище, а по-скоро с барака.
Така е и живота на другите хора. Често пъти се заемаме с някакви дела, без да дадем най-доброто, на което сме способни. Само че това, което вършим днес, няма как да не ни се отрази в бъдеще.
