Живял някога един беден селянин. Той има хубав бял кон, който мнозина опитвали да купят с много пари. Селянинът обаче все отказвал. Веднъж жребецът избягал. Тогава съседите на мъжа му рекли:
- Виждаш ли какво нещастие те сполетя! Ако го беше продал, щеше вече да си богат, а сега нямаш нито имане, нито кон!
Като чул това, селянинът ни най-малко не съжалил за постъпката си. Той великодушно се усмихнал и отвърнал:
- Не прибързвайте със заключенията! Конят наистина го няма, но все още не знаем дали това е за добро или за лошо.
Не минало много време и белият прелестен кон се върнал при стопанина си. Само че с него пристигнали и други пет жребеца. Като видели какво се случва, съседите на бедния селянин казали със завист:
- Ти беше прав, съседе, това, че конят избяга, не ти донесе нещастие, а късмет.
- Пак съдите прибързано! Вярно е, че в момента притежавам шест красиви коня, но дали това няма да ми навлече по-голяма беда, тепърва ще разберем - рекъл мъдрият селянин.
Минало се седмица, откакто новите коне пристигнали в дома на бедняка. Един ден синът му решил да ги обязди, но тъй като те били прекалено силни, един го хвърлил от гърба си и младежът останал инвалид.
Съседите и този път побързали да изкоментират случилото се:
- Ти беше прав, старче! Тези коне не ти донесоха благословия, а нещастие. Твоят син осакатя и сега кой ще те гледа, когато остарееш съвсем. Добре, че ние имаме здрави и прави деца.
Но и сега беднякът останал верен на своето твърдение и рекъл на съселяните си:
- И този път няма да се съглася с вас! Съдбата си знае работата. Дали е нещастие или не, тепърва ще разберем.
След няколко месеца в страната избухнала война. Наложило се всички млади мъже в селото да отидат да се сражават. Повечето от тях така и не се върнали обратно при родителите си, защото били убити на фронта. Синът на бедният селянин обаче не отишъл да се бие, защото бил инвалид. Именно това успяло да запази живота му.
