Притча за двата избора

Кристина ЧерниковаКристина Черникова
Администратор
1k252
Оптимисти

Джери работеше като мениджър в ресторант. Той правеше впечатление с лъчезарния си вид. Всеки път, когато някой го попиташе как е, той заявяваше, че не може да бъде по-добре. Колегите му толкова много обичаха общуването с него, че когато той напусна ресторанта, те го следваха и в следващите заведения за хранене, където той избираше да работи. Този негов нестихващ оптимизъм продължаваше да прави впечатление.

Все пак Джери веднъж обясни защо винаги е усмихнат и приветлив:

- Когато сутрин се събудя, винаги си казвам, че имам два избора - да съм в добро настроение или да оставя да ме завладеят негативни емоции. Винаги избирам да прекарам деня в добро настроение. Когато ме сполети беда, отново си казвам, че имам два избора - да се почувствам като жертва или да се поуча от станалото. Разбира се, предпочитам поуката. Ако някой реши да се жалва, също имам две възможности - да изслушам негативните му излияния или да му припомня за хубавите неща в живота. В този случай пак се спирам на положителната страна, защото всичко в нашия живот се върти около личните ни избори. Всеки сам решава за себе си как да реагира в определена ситуация. Освен това ти решаваш дали ще позволиш на другите да ти развалят настроението или не.

Ненадейно обаче с Джери се случи инцидент. Той забравил отворена задната врата в ресторанта, където работеше. Така в заведението нахълтали престъпници, които се опитали да ограбят сейфа. Те били въоръжени и стреляли по Джери. Той бързо бил откаран в болница, но състоянието му било притеснително.

Няколко месеца след това Джери реши да разкаже за случилото се:

- Когато куршумът ме улучи, осъзнах, че имам два избора. Трябваше да реша дали искам да живея или да умра. Избрах първото. Когато се озовах с линейката, погледнах лекарите и се изплаших. Гледаха ме все едно съм мъртвец. Тогава реших, да се активизирам. Когато медицинската сестра ме попита към какво съм алергичен, отвърнах:Към куршуми! В този момент всички се развеселиха. Тогава ги помолих да се отнасят с мен като с жив човек, а не като с покойник.

Джери успя да преодолее тази трудност. Но това се случи не само заради бързата намеса на лекарите, а и заради неговия вечен оптимизъм. Благодарение на Джери хората си дават сметка, че човек може или да се наслаждава на живота, или да го мрази. Защото това е нещо, което си е твое и което никой няма право да ти отнеме.

Разказана от Франси Балтазар-Шуорц

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

3.8
53
46
31
22
10
Дай твоята оценка:

Коментари (3)

Изпрати
анонимен
анонимен
02.04.2015 20:12
прекрасна и поучителна история
3
0
Monny Monsterr
Monny Monsterr
25.01.2015 18:48
Много ми хареса и се надявам да се сещам за нея в лоши моменти. Опитвам се да мисля оптимистично, понякога не ми се получава...
3
0
Мечтател
Мечтател
21.01.2015 17:24
Прекрасна и поучителна история.
3
0