Притча за скулптурата

Притча за скулптурата

В едно село живеел човек, който почитал силно Буда. Той имал дървена статуя на учителя, която обожавал. Любовта към скулптурата му била толкова силна, че той се отнасял към нея, сякаш пред него стои самият Буда.

Една нощ обаче на човека му станало много студено. Било толкова мразовито, че той бил на път да издъхне. Внезапно вкочаненият мъж получил видение. Явил му се Буда и го попитал:

- Защо мръзнеш така? Нима не можеш да запалиш дървената ми статуя и да се стоплиш?

Нещастният човечец не могъл да повярва на очите и ушите си. Решил, че пакостлив демон опитва да се пошегува с него. Тогава Буда прихнал:

- Ако си мислиш, че можеш да ме видиш само в парче дърво, значи въобще нямаш очи за мен. Нима не знаеш, че аз живея в теб самия, а не в предмети.

Аз не съм въплътен в предмета на молитвата, аз съм пламъкът, който гори в молещия се. Сега аз съм този, който е пронизван от мраз. Запали статуята и ме стопли.

Виж повече

Рейтинг

4.5
Общо 4 гласували
5 2
4 2
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари