Веднъж Буда и учениците му отдъхвали в прохладна горичка. В този миг покрай тях минала развратна жена, която се влюбила в Буда. Тя не могла да сдържи чувствата си и изкрещяла на учителя, че го обича.
- Аз също те обичам. Но те моля да не ме докосваш в момента! - отвърнал Буда. Отговорът му изумил неговите последователи, които били дали обет за безбрачие.
- Но защо да не Ви докосвам, след като и Вие споделяте моите чувства! -проплакала куртизанката.
Буда обяснил, че все още не е настъпило времето за това. И ще намери жената по-късно, след като изпита своите чувства. Реакцията на учителя много изненадала неговите ученици. Те не могли да повярват на ушите си и не искали да допуснат възможността той да се е влюбил в жена с подобно поведение. Минали обаче няколко лета. Един ден Буда заявил:
- Време е да тръгвам, защото моята любима ме зове. Тя се нуждае от мен! Най-сетне настъпи моментът да ѝ покажа своята истинска любов!
Бъда тръгнал към гората, а учениците му се втурнали след него. Те стигнали до дървото, при което учителят видял леката жена за пръв път. Сега тя лежала там, а тялото ѝ изглеждало изтерзано и болно. Зловещи язви го покривали. Като я съзрели, учениците останали като вкаменени. Но Буда не се изплашил от ужасяващия вид на жената. Той я понесъл на ръце към лечебницата, като по пътя ѝ казал:
- Ето, любима, дойдох при теб. Проверих силата на моята обич. Чаках възможност да покажа истинската си любов, защото аз те обичам, дори когато останалите хора са се отказали от теб и са те изоставили.
Не след дълго болната жена се изцерила. Тя била толкова благодарна на Буда, че избрала да тръгне по стъпките му.
