Sanovnik.bg»Статии»Притчи»Притчи за Приятелството»Притча за верните приятели

Притча за верните приятели

Антония Р.Антония Р.
Джедай
2k730
Приятелство

Мъж и неговото куче вървели по много дълъг път. От дългото пътешествие и двамата се изтощили. Изведнъж пред себе си видели величествени порти, зад които се показвали красиви цветя и ручеи.

- Какво е това? - попитал пътешественикът пазача на портата.

- Това е Рая. Ти вече си мъртъв можеш да влезеш и да си починеш истински.

- Има ли вода?

- Колкото искаш - чисти фонтани, прохладни басейни.

- А ще ми дадат ли храна?

- Колкото поискаш.

- А кучето?

- Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.

Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.

- Може ли да пием вода тук? - попитал човекът с кучето пазача на фермата.

- Да, на двора има кладенец.

- А кучето ми?

- До кладенеца има поилка.

- А дали ще ви се намери малко храна?

- Да, ще те нахраним.

- А за кучето?

- Ще се намери кокал.

- Какво е това място?

- Това е Рая.

- Но пазачът на портата, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че Раят е там.

- Лъже! Там е Адът.

- Но как търпите това?

- Те са ни много полезни, защото до Рая достигат само тези, които не изоставят приятелите.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest