В една малка сладкарница някога работело бедно момиче. Младата жена сервирала в заведението и макар много да се стараела, никога не получавала бакшиш. Това винаги я натъжавало, но си давала сметка, че времената са трудни и хората нямат големи възможности.
Веднъж в сладкарницата дошъл елегантен мъж, който паркирал скъпата си кола отпред. Момичето веднага си помислило, че той ще си купи от най-скъпите торти. Мъжът обаче се разровил в портфейла си и запитал:
- Колко струва най-евтината шоколадова торта?
- 1, 50 лв., отговорила младата жена, като вътрешно си казала, че богатите хора са най-алчни и стиснати.
Тя сервирала тортата на клиента и се върнала зад бара.
Мъжът изял десерта, оставил пари на масата, сбогувал се и си тръгнал.
Когато сервитьорката отишла да вземе чинията му, видяла, че той е оставил 20 лв. за сметката. Тогава съжалила, че прибързано си е помислила толкова лоши неща са клиента.
Притчата ни учи да не прибързваме с изводите и впечатленията. Нека не съдим човека само по действията му, а се опитаме да узнаем и с каква цел е дадената постъпка. Притча за прибързаните изводи ни приканва още да дадем шанс на хората да се разкрият напълно пред нас, а не да им лепим етикети прибързано. Това е много ценна поука!
