Живяла някога възрастна двойка. Жената винаги считала, че е права за всичко и само другите хора грешат. Непрекъснато им намирала недостатъци, а себе си смятала за безгрешна.
Веднъж в къщата срещу тях се преместило младо момиче. Новата дама заживяла там скромно и тихо, ала възрастната жена била любопитна да разбере нещо повече за новата си съседка.
Когато младото момиче простирало прането си навън, възрастната жена все мърморела пред съпруга си:
- Ех, тези младите на нищо не се учат! Виж я тази съседка - всеки път я виждам да простира мръсно пране. Винаги има петна по дрехите. Или не знае кой прах за пране да ползва, или самата тя представа си няма как да пере правилно!
Дните минавали, а възрастната жена все критикувала новата съседка пред съпруга си. Един ден обаче недоволната старица погледнала през прозореца си и що да види - прането на младата дама било идеално чисто!
- Ех, сигурно някой друг е дошъл да пере дрехите на тази мързелана - побързала да констатира старицата пред мъжа си.
- Не, мила, прането на съседката винаги е било чисто. Просто нашите прозорци бяха мръсни и ти не можеше да виждаш ясно от собствените ни петна...
Притчата за мръсния прозорец ни показва някои от най-големите човешки грешки - да съдим другите прибързано и винаги да търсим вината в другия. Ако за момент спрем и помислим разумно, може би ще разберем, че когато нещо ни дразни в отсрещния човек, то проблемът е в нас самите, а не в него.
