Около редица произведения на изкуството има мистерии и легенди, но една от най-големите е свързана с картината Плачещото момче на испанския художник Бруно Амадио.
Художникът има няколко картини на плачещи деца. Често моделите му били деца от сиропиталище или оцелели малчугани от Втората световна война, но според легендите моделът на Плачещото момче е бил синът на Амадио.
Говорело се, че художникът нарочно плашел детето с огън, за да го разплаче, преди да го рисува. Скоро след като шедьовърът бил завъшен, синът на Амадио починал от пневмония. Но трагедиите, свързани с тази картина не спрели дотук.
Самият художник умира в дома си при пожар, а последвалите собственици на Плачещото момче остават без покрив над главите си в резултат на мистериозни пожари. Още по-загадъчно обаче е, че единсвената оцеляла вещ била въпросната картина.
Творбите на Бруно Амадио, наричан още Браголин, са истински шедьовър на живописта. Образите на плачещи деца украсили домовете на аристократи от Англия, но купувачите стояли дале от Плачещото момче.
Картината оставяла пепел след себе си и оцелявала след всеки пожар като по чудо. Тази странна закономерност била забелязана от журналистите на The Sun и подушващи сензацията, те решили да проучат въпроса.
На 4 септември 1985 година излиза статията Проклятието на плачещото момче, а в редакцията на вестника пристигат хиляди писма на читатели, които твърдят, че също са пострадали от проклятието, макар че не са закачили на стената си оригинала, а репродукция на картината. В домовете им изненадващо избухвал пожар.
Появява се слух, че духът на разплаканото момченце си отмъщава за томоза и започнало масово унищожаване на репродукции на прочутата картина. От The Sun организирали масова клада, а хората повярвали, че с горенето на копията завинаги се избавят от страшното проклятие.
