Анри Матис е сред всепризнатите гении на модерното изкуство заедно с Пабло Пикасо и Марсел Дюшан. Критиката обаче се изказва ласкаво за него едва през втората половинка на XX век, а най-големи суперлативи събират портретите на неговата голяма муза – Лидия Делекторска.
Лицето на Лидия се появява най-често в платната от последните години на художника. Той я наричал казачката, татарката и сибирячката, а в дома му пристигнала, за да му бъде асистентка.
Рисуване при Матис се появява като наложено хоби, понеже на 20 години го оперират от апендицит и се наложило да и стои вкъщи. Оказва се обаче, че е талант и още същата година излага 5 свои картини в салона на Националното дружество за изящни изкуства.
За няколко месеца Матис се обсебва от изкуството, което разпалва таланта му, но и го въвлича в големи дългове. Художникът си купува творби на Ван Гог, Гоген, Сезан и Реноар.
Неговите картини обаче предизвикват полюсни реакции – хората или много ги харесвали, или се отнасяли към тях с присмех.
Оплюването на картините му обаче секва, след като меценатите Гертруд и Лео Стейн купуват Жената с шапката – платното, събрало най-големи критики в началото на XX век.
Двамата меценати основават академия Матис, в която художникът давал напътствия на млади творци. По това време рисува част от най-популярните си картини като Танцът.
Личният му живот обаче не вървял толкова гладко и след 40 години брачен живот той се разделя със съпругата си. Претърпява и тежка операция заради рак на дебелото черво, която го заковава за инвалидна количка до пълното му възстановяване.
Тогава в дома му идва Лидия Делекторска, която трябвало да асистира на художника, докато се изправи на крака. Тя била рускиня, която пристигнала в Париж, за да търси по-добър живот, но се омъжила за наркоман, който я изправя пред просешка тояга.
Матис започва да рисува болногледачката си от първия ден на запознанството си и въпреки че Лидия също разбирала от изкуство, тя била възпитана в класическата школа и не може да оцени модернизма на Матис.
С нейните портрети обаче той си изгражда специфичен почерг, с какъвто е познат и до днес. Не е известно какви са били отношенията между двамата, но Лидия е била вдъхновение за художника до самата му смърт.
