В средновековните хроники е описан случай от ХVІІ век. В Испания, на брега на Бискайския залив живяло момче, наречено Франциско де ла Вега Касар.
На пет години момчето плувало по-добре от възрастните, като оставало дълго време под вода. През 1672 година, когато Франциско станал на 16 години, отишъл да учи занаят.
Всяка вечер момчето ходело на реката, вливаща се в окена, където оставал самотно с часове. Веднъж заедно с приятели били на брега на реката. Момчетата решили да плуват до устието, където тя се вливала в морето. Франциско стигнал пръв, но силното течение го отнесло и той се скрил от погледа на останалите.
Знаейки за отличните му умения в плуването, никой не се притеснил. Чак когато се стъмнило и той не се появил, решили, че се е удавил. Приятелите му няколко дни бродили из брега с надеждата да го открият.
Минали пет години. През 1679 година рибари залагали мрежите си в залива на Кадис и с ужас забелязали, че към тях се е насочило странно същество, приличащо на човек, пише вестник "Зодиак и Мистерии".
В пристанищния град тръгнали слухове за тайния обитател на морските дълбини, който краде улова на рибарите. Съществото било наречено Възкръсналия удавник или Морския дявол.
Трима смелчаци решили да проверят какво стои зад слуха. Те подготвили капан от мрежи, сложили в него месо и хляб и го заложили в морето. На другата сутрин примамката липсвала, а съществото успяло да излезе от капана.
След няколко месета Морският дявол все пак бил хванат. Оказал се млад мъж с бледа, почти прозрачна кожа и рижа коса. Отпред и отзад по тялото му минавали две ивици рибешки люспи. Между пръстите на ръцете имало тънка кафява ципа, дланите приличали на жабешки лапи.
Настинили го в манастир, а предводителят на експедицията са заел да изгони бесовете от него. Мъжът издавал ръмжажи звуци, а единствената разпозната дума била Лиерганес. Това било име на момиче, което живеело в село на километри от Кадис.
Пратеник посетил селото и узнал, че там живеел изчезналият преди години Франциско де ла Вега Касар. Девет години след завръщането му той живял, странейки от околните. Не отговарял на въпроси, изяждал големи количества сурова риба. Една вечер се насочил към брега, неколцина мъже се опитали да го спрат, но той се хвърлил във водата и изчезнал завинаги.
Испанският учен-медик Серхио Родригес смята, че легендата за човека-риба има реална основа. Архивните документи и църковни книги позволяват да се твърди, че Франциско наистина е живял в селото пред ХVІІ век. Лекари, зоолози, богослови и учени се опитват да обяснят загадката за човека-риба.
Според испанеца Б.Фейх случаят с Франциско е реален пример за приспособяването на човек към водна среда на обитаване. Доктор Мараньон пък предполага, че Франциско е страдал от кретенизъм, вследствие на нарушена функция на щитовидната жлеза. Поради особеностите в обманата на веществата хората с този недъг са отлични гмуркачи и са способни да задържат дъха си дълго време под водата. Според докторите рибените люспи са следствие на кожно заболяване.
