Една от най-известните скандинавски легенди е за берсеркерите, които взимали гъби с наркотично въздействие, за да предизвикат в тялото си огромен прилив на енергия, известен като амок.
С неговата помощ на практика те ставали безчувствени към болка и един човек може да се сражава срещу десет. Техните противници изпадали в ужас и смятали, че са обладани от зли духове.
Дават им името берсеркерите, което означава мечкоподобен. Но не по-малко известни от тях са улфхеднар, или воините-вълци. Също като берсеркерите те взимали наркотично вещество, което ги правело непобедими.
Нападали враговете си заедно точно като глутница вълци, а при атаката разчитали повече на сила и скорост, отколкото на тактика. Освен с берсеркерите, техните умения могат да се сравнят само с нинджите в Япония.
Улфхеднар обаче преминавали и през специално обучение, в което психологическата подготовка била важен момент. Това ги правело майстори на засадите, нощните атаки и внезапните нападения.
Преди да започне обучението им обаче всеки кандидат-воин се завързвал с главата надолу за клон на дърво, с което племето проверявало физическата му издръжливост. Едва когато докажел силата си той се подлагал на обучение.
Нападали само в състояние на амок, които им позволявало да се изправят пред всякакви оръжия без страх. Воините-вълци били със значително по-висок дух от този на обикновени войници в битка.
Според някои предания прозвището им вълци произлиза от факта, че те не носели доспехи, а обличали телата си само във вълчи кожи. Някои от тях си татуирали руини, а заедно изпълнявали ритуали в култ към вълка.
Воините-вълци изчезват пред XII век, а заедно с тях се забравят традициите и тяхното обучение. Понеже обичаите им се пазели в тайна, след себе си оставяли само легенди, които вдъхновили много създатели на филми и книги.
