Художникът Клод Моне е име, което се е превърнало в икона за изобразителното изкуство. И като всеки артист, преминал през трудни моменти, той е стигал до крайности.
Дали от инат или от силно чувство за достойнство Моне е горил картините си, за да ги спаси от кредиторите. Той е имал огромни финансови проблеми, които успява да реши само с рисуване.
Клод Моне е роден в Париж и едва 5-годишен родителите му забелязват творческия му талант. Семейството обаче живеело в бедност и пари за бои и четки не можело да се отделят.
На 14 години той рисува с молив карикатури на своите съученици, които били толкова сполучливи, че се продавали по 20 франка всяка.
Моне губи майка си на 16 години и е изпратен при леля си в Нормандия. Там се запознава със своя ментор Йожен Буден, който го научава да работи с маслени бои.
Художникът се оказал невероятен майстор както на портретите, така и на пейзажите, но бил ревнив към своите творби и не позволявал на който и да е да го притежава.
Но фактът, че бил твърде мнителен към клиентите си, го води до момента, в който харчил повече, отколкото изкарвал. Така през 1860 година затъва в огромни заеми и кредиторите заплашили да вземат картините му, тъй като те били единственото му притежание.
Моне обаче не допуснал и този път творбите му да попаднат в случайни ръце и ги изгорил до една.
След случката постъпва в армията, където поне прехраната му щяла да е сигурна. Няколко месеца по-късно обаче се разболява от коремен тиф и се налага леля му да използва всичките си връзки, за да напусне военната си служба безнаказано.
Тя го моли да запише художествено майсторство в Париж, но той отказва. Въпреки това заминава за френската столица, където среща Огюст Реноар, Фредерик Базил и Алфред Сисле. Те се сприятеляват и оформят първия кръг на импресионисти.
През 1866 година Моне получва първото голямо признание за картината си Камил, наричана и Жената със зелената рокля. На нея е изобразена съпругата на художника Камил Донсьо.
През 1870 година се ражда първото им дете Жан. Бремеността на Камил обаче не била никак лека и тя едва се възстановява от раждането. Забременява и втори път, като отново ражда момче – Мишел.
Но вече здравето ѝ е силно разклатено. Така и не успява да напусне леглото след раждането на второто си дете и умира само на 32 години, оставяйки Моне с разбито сърце и две деца.
Мъката на художника е огромна. Той често рисува починалата си съпруга на смъртния ѝ одър. Тъй като няма представа как сам ще отглежда момчетата си, заживява със своя приятел Ернест Ошаде и поверява грижите за децата си на неговата съпруга Алис.
Заедно се преместват в имението Живерни, което имало разкошно езеро с лилии и чудесни места, където Моне можел да рисува на открито. В това имение художникът остава до края на живота си.
През 1892 година Ернест умира и Клод се жени за неговата съпруга Алис. Докато тя се грижи за общо 6-те деца, Моне рисува най-емблематичните си картини Водни лилии, Купи сено, Утрини на Сена.
Популярността му вече е голяма и картините му се продават за по 1000 франка всяка, но той продължавал прецизно да избира купувачите, като не позволявал на всеки да види произведенията му.
Моне бил максималист и по отношение на рисуването. През един февруарски ден той започнал да рисува дъб, но след това решил да отложи работата си. Когато се върнал няколко месеца по-късно, дъбът се бил разлистил.
Художникът побеснял, че дървото е провалило плановете му, че поискал разрешение от собственика да откъсне всяко от листата му, за да довърши картината си.
Моне бил работохолик, а когато оставал без работа, ставал много раздразнителен. Затова не обичал мъгливите и дъждовни дни, които му пречили да рисува.
Когато втората му съпруга умира през 1911 година, грижите за него поема големият му син Жан и съпругата му Бланш. Именно Бланш забелязва симптомите на катаракта – заболяване, от което художникът страда до края на живота си.
Въпреки многобройните операции, той не успява да възстанови зрението си, което го измъчва до края на живота му. Моне умира на 86-годишна възраст, оставяйки наследството си на двамата си синове.
