Наричан в миналото Градът на четиридесетте порти, а понякога и Градът на хилядата и една църкви, древната столица на Армения Ани е най-голямото свидетелство за трагичната история на арменците.
Днес руините на величествения някога град се намират в отдалечените и необитавани планини на Североизточна Турция, на 45 км от арменската граница, край град Карс. Там лежат рушащите се руини на около четиридесет църкви, параклиси и мавзолеи.
В Средновековието районът не е бил пуст като днес, а в най-добрите му години, през 11-век, там живеели над 200 хиляди човека. Славата му се носела надалеч и всеки търговец искал да види и да посети великия Ани.
Първите сведения за град са от 5 век след новата ера, когато там се настанява царската династия на Армения Камсаракан. Разцветът на града идва с династията Багратиди. Те създават мощна държава с център Ани. Градът се разраства по размер, власт и богатство и се превръща във важен търговски център.
За него знаят всички християни в Европа и Азия, защото в него се издигали стотици църкви, храмове и катедрали. За Ани говорили като за третия Рим – название, с което малко средновековни градове можели да се похвалят.
Краят на просперитета идва през 1054 година, когато Ани е завладян от познатия и в българската история Василий II Българоубиец, който ползвал помощта на пленените от български войски. Двадесет години по-късно градът отново пада, но този път в ръцете на селджукските турци, които при завладяването избиват и поробват над 70 хиляди от жителите му.
След това градът попада под ударите на поредица нашественици като кюрди, грузинци и араби. Най-страшния удар нанасят монголите, които почти сравняват Ани със земята през 1236 г. Въпреки че Ани продължава да съществува още шест века, той е много по-малък.
До средата на 17 век на територията на Ани съществува малка крепост, която постепенно запада и в 18 век вече е обезлюдена. Обезлюдяването на града е свързано с по-широката тенденция за обезлюдяване на региона, който е зона на конфликт между Османската империя и държавните, образувани на територията на Персия. Въпреки това на платото, приютявало Ани, имало множество паметници – запазени църкви, дворци, крепостни стени.
През 1921 г. Турският парламент гласува заповед към главнокомандващия Източния фронт ген. Казъм Карабекир всички останки от Ани да бъдат изличени от лицето на земята. В мемоарите си Карабекир твърди, че е отказал да спази тази заповед, но състоянието на останките днес говори за частичното ѝ изпълнение.
Най-видимите паметници днес, останали като спомен от Ани, са десетките полуразрушени църкви. Градът става все по-популярен за туристите и множество поклонници, идващи от Армения.
