Галилео Галилей е провокираща личност не само приживе, но и след смъртта си. След като е изгорен на клада, неговите останки са погребани в малка стая в близост до параклиса на послушниците.
Галилео Галилей умира през 1642 година и след смъртта му херцогът на Тоскана настоява ученият да бъде погребан в близост до гробовете на неговите предци. Но тъй като е обявен за враг на църквата, искането на херцога не е уважено.
Години по-късно физикът Исак Нютон публикува Математически принципи на природната философия и доказва както гравитацията, така и твърдението на Галилей, че Земята се върти около Слънцето, а не обратното.
Тогава църквата решава да свали анатемата, изваждат записките на Галилей на бял свят и позволяват тялото му да бъде ексхумирано и погребано с почести в базиликата Санта Кроче във Флоренция.
При повторното погребение на великия учен обаче тялото му е разчленено, а почти всеки негов почитател прави всичко възможно, за да получи част от тях. Много колекционери уреждат сделки, с които да се сдобият с част от останките на Галилей.
Така един от неговите прешлени попада в Падуа, а три от неговите пръсти и зъби отиват при частни колекционери, които ги предават между поколенията, докато не изчезват през 1905 година.
Появяват се отново през 2009 година заедно с други религиозни реликви на търг като неидентифицирани артефакти. Колекцията е закупена от Алберто Брусчи, без да знае какво съдържа тя.
Когато Брусчи и дъщеря му забелязват, че дървената кутия е покрита с бюст на Галилей и разбират, че в нея се съдържат части от тялото му, те влизат в контакт с музея. Проучвания и опити доказват, че това са липсващите останки на учения.
Днес те са разположени в Музея на Галилео Галилей, който се намира в близост до базиликата Санта Кроче и всеки турист може да види средния му пръст, поставен в богато украсено стъклено яйце.
