Учените смятат, че феноменът, при който животът минава в миг пред очите, е истински, а не плод на уплашеното съзнание в критични ситуации. Нови изследвания дори са успели да установят точно кои части на мозъка са засегнати при неговото проявление.
Изследователите са на мнение, че по време на житейския си път складираме важни акценти от живота си, без дори да подозираме. Те ни дават допълнителна увереност в себе си и вяра в опита, който сме натрупали досега.
Те се складират в частта на мозъка, която се занимава със запазването на автобиографичните спомени. Проучване е установило, че при силен приток на адреналин тя се активизира в един много по-интензивен темп и точно поради тази причина започваме да си спомняме места и събития, които вече сме си мислели, че са забравени.
Изследването, дело на учените от университета Хадаса в Ерусалим, дава нова светлина върху изключително интересното психично явление, което очарова хората от незапомнени времена. Те го описват като жизнен поглед. Феноменът е включен в безброй произведения в литературата и киното, но доскоро се знаеше прекалено малко за неговата истинска същност.
За да проучат подробно жизнения поглед, израелските учени направили серия от така наречените в психологията дълбочинни интервюта със седем човека, които са преживели феномена.
На база на техните отговори разработили специални въпросници, които изпратили на 264 други хора, които също твърдели, че са имали подобни преживявания. Масово анкетираните посочили, че за разлика от холивудското описание на феномена, спомените идвали на случаен принцип.
Нямаше линейна прогресия, осезаема бе липсата на срокове и времева рамка, казва един от участниците. Имах чувството, че цялата тази серия от образи пред лицето ми продължаваше сякаш часове. Не бях във времето и пространството, добавя още той.
Всичко се случва в миг и хиляда години едновременно. Изживяването на жизнения поглед се случват едновременно. Виждаме ги като отделни спомени, тъй като човешкият мозък е свикнал да възприема събития, като ги разделя на отделни събития, казва съавторът на изследването професор Спас Леви.
Авторите споделят, че някои от преживелите феномена разказвали, че са наблюдавали спомените си сякаш от очите на някой друг. Също така те казвали, че преживяното ги е променило и вече имат друга перспектива относно живота си.
Според изследователите друга възможна причина за проявата на жизнения поглед може да бъде контузия на медиалния и темпорален лоб, където се съхраняват автобиографичните спомени. Тези части на мозъка са податливи на хипоксия и загуба на кръв по време на сериозни наранявания. Травмите провокират хиперактивност и появата на жизнения поглед.
