Всички хора обичат водата, защото векове наред бебетата са се раждали във водата, смятат канадски учени. Според тях това е и причината, поради която човешкото бебе може да плува.
Рефлексът за гмуркане все още съществува във всеки от нас - когато потопим глава във водата, сърцебиенето ни намалява и дихателните пътища се препречват, за да не влезе вода в дробовете ни.
Според учените ние сме били водни създания, преди да станем сухоземни. Паметта за водния произход е съхранена в гените ни, затова се чувстваме добре край вода.
След като водните хора излезли на повърхността, тялото им се покрило с козина, защото трябвало да се пазят от студа. Черепът им станал по-плътен и се появили нови зъби, за да се смила месото.
Според учените водните хора са имали трето око, което при нас се е запазило като вид жлеза, известна като епифиза. Тя се смята за отговорна за телепатията.
Учените са на мнение, че водните хора са общували именно чрез телепатия. Те припомнят, че тибетските храмове имат един и същ елемент от декорацията - огромни очи и нос с вертикална цепнатина.
Анализ на изображението показал, че този нос е подобен на отвора за дишане на морските животни, а специфичната цепнатина не е нищо друго, а хриле.
Според учените ненапразно в гръцката и римската митология богинята на любовта Афродита/Венера се е появила от морската пяна. Това обяснява връзката ни с водата.
