Люпените, известни във Франция като полу-хора, полу-върколаци, се наричат малките братя на таласъмите. Според легендите това са хора, покрити с вълча козина и огромни зъби - такива са само нощем, през деня са просто хора.
Всяка нощ те се събирали на гробищата и дълго си говорели на език, който повечето хора не разбирали. После дружно разравяли някой пресен гроб и изяждали покойника. Но ако се появявал някой наблизо, те бягали.
Преди години френски фермер стоял до късно в гората и когато видял, че идват хищници, се качил на високо дърво. Оказали се не хищници, а люпени. Те спрели под дървото и заговорили с човешки гласове.
Един от тях дори извадил цигара от красива табакера. После я изпуснал и избягал. А фермерът взел табакерата и веднага се сетил на кого принадлежи.
Едва когато собственикът на табакерата умрял, фермерът разказал на всички чия е. Сутринта след погребението роднините на покойника дошли да оставят цветя.
Какво било тяхното учудване, когато видели, че целият гроб е утъпкан от вълчи лапи. След един ден всички овце и кози в близките къщи били разкъсани като от диво животно.
Според местните това е бил люпен, който искал да отмъсти за това, че баща му е бил разкрит, макар и след смъртта си. Затова, ако видите вълк да се изправя на задните си крака, бягайте далече, съветват във Франция.
