11 февруари в народния календар се празнува за здравето на впрегнатия добитък, а днес се правят различни ритуали, с които да омилостивим демоните и да не се разболяваме до края на годината.
На днешния ден се почита свети Влас, който е покровител на воловете и рогатия добитък.
Според обичаите, за да не се появят болести, които да убият воловете, жените от всеки дом днес трябва да замесят две обредни питки. Едната се нарича за свети Влас, а втората – за света Петка.
Мъжете също трябва да се включат в ритуалите, като почистят обора и изведат добитъка на водопой. Оборът се прекадява за здраве и се поставя част от обредната пита за свети Влас.
От обредната питка за света Петка се раздава на съседите. Преди воловете да бъдат изпратени на водопой, домакините трябва да украсят рогата им с кравайчета.
След като животните са утолили жаждата си, мъжете взимат кравайчетата, потапят ги във вода и ги раздават на всеки човек, с когото се разминат по пътя на връщане.
В деня на свети Влас воловете не се извеждат за работа, а почиват заедно със стопаните си.
В Северозападна България в деня на свети Влас ритуално замахвали секира над главата на рогатия добитък – от козите, до едрите говеда. От овцете и козите се взимало по малко вълна, за която се вярва, че на този ден става лековита.
За предпазване от болести на този ден жените не трябва да се занимават с домакинска работа.
В Централна България Власовден се отбелязва и като празник на нивите, а обичаите се спазват, за да бъде обилна реколтата от жито през годината.
Ритуалите на Власовден и Чуминден са еднакви, а целта им е да омилостивят злите сили, които носят болести на земята. И двата празника показват важността на селскостопанския добитък за българите в миналото.
