Повече от две хилядолетия след падението на великата спартанска държава, ужасявала всички народи из Стария свят, митовете за неустрашимите ѝ воини все още са живи и будят възхищение. Желязна дисциплина, кръвожадност и неустрашимост, тези качества превърнали спартанската армия във фактор, с който всички трябвало да се съобразяват. Бойните им умения успели дори да спрат единствената суперсила за онези времена – Персия, империя, която обединила под ботуша си всички познати по онова време държави.
Кой са спартанците?
До ден днешен учените спорят дали всичките онези качества, които древните автори са им приписали, са истина. Доскоро се знаеше, че когато бебе се раждало в полиса, свещениците го оглеждали и ако имало някакъв недъг, го изхвърляли от ръба на висока скала. Тази история обаче се оказа мит, след като археолози доказаха, че на такова наказание са подлежали само престъпници.
Друга известна история, добила почти легендарна слава, е битката при Термопилите, където едва 300 спартанци победили многохилядната персийска армия, е доказано вярна. Разкопки наскоро доказаха, че поради разположението на прохода изключително малка армия може да спре дори двадесет пъти по-голяма сила.
Сигурно е, че спартанците от най-малка възраст се обучавали единствено и само за война. Мъжете в древногръцкото им общество не е трябвало да се занимават с дейности като земеделие и занаятчийство. За тази цел те имали илотите – народ, който спартанците заварили и покорили при идването си.
Обучението на легендарните спартански воини започвало от 7-годишна възраст. Когато навършвали тази възраст, те били отвеждани от семействата си и отивали в местността Агоге – също почти легендарна военна школа, прочула се със суровите си методи на обучение. На това място се отнасяли с децата като с животни. Те били обучавани на дисциплина, боен строй и придобивали прочутите си физически умения.
Науката била почти табу. Младежите били учени, отделно от военното дело, само на песни и танци, защото се вярвало, че това повдига бойния дух и приучава към ритъма на общата армия и синхрон на военната формация. Спартанската армия идвала на бойното поле под звуците на флейтите, с бавен марш и плътни редици – нещо, което ужасявало всички антични армии и много от тях се разбягвали още преди да влязат в строй.
Сред спартанската армия бил насърчаван и хомосексуализмът, тъй като се вярвало, че в бой воините ще се пазят един друг много по-добре и ще направят всичко възможно партньорът им да не бъде убит.
Спартанците останали непобедени почти до своя крах. Дори Филип и Александър Македонски не посмели да навлязат в тяхната част на Гърция. Крахът им дошъл отвътре. Илотите – поробеното от тях население, станали десетки пъти повече от самите спартанци. Бунтовете и самоналожената изолация отслабили града държава.
Спарта била разгромена първо от Ахейския съюз, а след това покорена от Рим през 46 г. от н.е. Въпреки това в града се запазват до известна степен древните традиции. През 396 година вестготите превземат великия някога полис и избиват почти цялото му население, с което слагат край на величието на легендарната Спарта.
