На 15 януари се отдава почит пред един от канонизираните български светци – свети Гавраил Лесновски. Приживе е бил отшелник и един от тримата последователи на свети Иван Рилски, заедно с Прохор Пчински и Яким Осоговски.
Името на светеца се изписва като Гавраил или Гавриил на различните места. В житието на светеца се казва, че той е син в болярско семейство и е живял в село Осиче.
Семейството му е били добре осигурено за времето си и светецът получава добро образование. С парите на родителите си изгражда църквата Рождество Богородично в село Осичене.
След смъртта на съпругата си свети Гавраил постъпва в Лесновския манастир и с разрешението на игумена се оттегля в пустинничество близо до Злетово.
В търсене на по-усамотено място, той се премества в Луково, а след това в разположения сред гъста гора Орлов връх, където прекарва в пост и молитва цели 30 години.
Свети Гавраил напуска този свят като отшелник. След кончината мощите му са открити и пренесени в в Лесновския манастир.
По-късно тленните му останки са пренесени в Търново, което по времето на Асеневци е било столица на България. Цар Иван Асен II нарежда мощите мощите да бъдат пазени на хълма Трапезица, но след края на царуването му съдбата на останките е неизвестна.
Днес имен ден ще отпразнуват всички българи, които се казват Гавраил.
Образът на свети Гавраил често присъства в българските храмове. Паметта му се почита на 15 януари заедно с още един български светец - свети Прохор Пчински.
Той е роден в областта Овче поле в Македония. Според житието му той напуска родителите си Йоан и Анна и се уединява в пещера край Старо Нагоричане, срещу църквата Свети Георги, където прекарва дълги години като отшелник.
В легендите Прохор Пчински е свързан с византийския император Роман IV Диоген. Преданието разказва, че бъдещият император посещава пещерата на светеца, а той му предсказал, че ще стане император на Византия.
