Пелопонеската война заема важно място в историята на Древна Гърция. Основните съперници били Атина и Спарта, около които се формирали две значителни политически обединения - Атинската империя и Пелопонеският съюз.
Всъщност, конфликтът между Атина и Спарта датирал доста преди да започне самата война. Атина поддържала демократическия строй във всички гръцки полиси, докато Спарта подкрепяла аристократите и олигархическия строй. Подкопавайки могъществото на Атина, спартанците настоявали за самоуправление на гръцките полиси, т.е. за тяхното отделяне.
През 432 г. в Пелопонес било проведено съюзно заседание. На база на съвещанията спартанците решили в Атина да бъде изпратена делегация с ултимативни искания - да се прогонят Алкмеонидите (към тях се числял и Перикъл) и всички членове на Атинския морски съюз да получат автономия. Последното на практика означавало самият съюз да се разпусне. Разбира се, Атина категорично отхвърлила спартанските искания и двете страни започнали подготовка за война.
Всяка от двете страни имала свои предимства и недостатъци по отношение на военните си сили. Анализите на специалистите показват, че преимуществото на Атина било в нейната флота, към които се добавяли и съюзните кораби, конниците и финансовият ресурс. От друга страна, спартанците пък имали явно превъзходство по суша.
Първите две години войната се води според първоначалните планове на двете страни. Средата на юни 431 г.пр.Хр. Архидам нахлува в Атика начело на армия от 60 000 съюзници. Престоят му там трае около месец, като през това време областта бива опустошена. Загубите за атиняните са огромни, тъй като те отглеждат предимно лози и маслинови дървета, които изискват много години време и труд докато започнат да дават плодове.
Спартанците продължили всяка година (до 425) да нахлуват в Атика. По същество тези набези не били особено продължителни – най-дългият от тях, този от 431 г. пр. Хр., продължил 40 дни. Въпреки това загубите и относително пасивната политика на атиняните довели до засилването на антиатинските настроения сред съюзниците.
Пелопонеската война и победата на Спарта пречупват общата насока на развитие на Гръцкия свят, реално връщайки го в положението от началото на V в.пр.Хр. От този момент в т.нар. “Стара Гърция” настъпва криза, която предопределя превръщането ѝ във второстепенен фактор в Средиземноморието.
