Нова хипотеза относно причината за изчезването на динозаврите, разбуни духовете в научния свят. В книгата „Тъмната материя и динозаврите: Невероятната взаимосвързаност на Вселената” се развива теорията, според която именно тази тъмна материя е повлияла на орбитите на планетите и астероидите в Слънчевата система.
Следствие на това, голям астероид се е сблъскал със Земята и причинява измирането на динозаврите. Автор на книгата е изследователката на елементарните частици Лиза Рандъл.
До момента тя има издадени няколко бестселъра в областта на науката. Новата ѝ книга в сферата на научнопопулярното излиза на пазара през есента.
Възможността астероид да се сблъска със Земята е голяма и без намесата на тъмната материя. Новата теория обаче нагледно показва как всичко във Вселената е свързано. Феномени, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си, всъщност си взаимодействат.
Преди 66 милиона години три четвърти от всички биологични видове на планетата биват безвъзвратно заличени. Това става, след като огромен космически обект се удря право в Земята. И до ден днешен се водят спорове откъде се е появил той.
Лиза Рандъл смята, че един от напълно възможните варианти е Слънчевата система да е преминала през облак от тъмна материя.
Тази непозната субстанция не си взаимодейства почти по никакъв начин с обикновената материя, с изключение на гравитацията. Нейното съществуване е само на теория и според учените присъства на местата във Вселената, където гравитационното притегляне изглежда по-силно, без видима причина.
Новата теория предполага, че Слънчевата ни система е навлязла в гравитационно взаимодействие именно с тъмна материя. В резултат астероидите са променили орбитите си и един от тях се е насочил към Земята.
Теорията на Лиза се подкрепя от колегата ѝ Матю Рийс от Харвард. Преди години двамата разработват нов модел за разпределение на тъмната материя в галактиката, според който в Млечния път съществува диск от тъмна материя.
Слънцето, освен около галактическия център, се движи и нагоре и надолу. Ярката звезда периодично преминава през по-плътен диск от тъмна материя.
По този начин, на всеки 35 милиона години, всички астероиди, комети и всякакви небесни тела се активизират. Това е подкрепено и от получените теренни данни, които доказват подобна тенденция на падащи комети и астериоди на Земята, именно в посочените периоди.
Изследванията в тази насока тепърва започват и обещават още нови и интригуващи резултати.
