Най-добрият пример, даден в историята за ранно носене на очила е този за римския император Нерон, споменат от Плиний.
Нерон бил късоглед и му било доста трудно да наблюдава гладиаторските боеве. За да ги вижда добре, той използвал парченца зелен кристал, които приближавали обекта визуално.
Това бил прадядото на монокъла, който се придържал с метална дръжка, а лещата била направена най-вероятно от смарагд.
През последното столетие експертите много дискутират на тема късогледството на Нерон и стигнаха до извода, че изобретяването на средства за корекция на зрението преди 2 хиляди години е напълно възможно.
Доскоро се смяташе, че очилата са се появили едва през XIII век. Според изследователите древните очила са били нещо като театрален бинокъл, който от време на време се поднасял към очите.
Най-вероятно той е имал и рамки, които са се закрепвали зад ушите. Те са се правели от кожа или плат и доста удобно кацвали на носа. Като цяло обаче те се използвали повече като лупа, особено при четене.
Освен очилата и лещите в древността са били голям хит стъклата за „запалване” – малки стъклени съдове с диаметър 5 мм, които се пълнели с вода и с тяхна помощ се приближавали предметите като с лупа.
Освен това те фокусирали слънчевите лъчи и се ползвали за разпалване на огън и обгаряне на рани.
Те били много евтини и лесно се правели, затова много музеи по света имат десетки от тях. Доскоро обаче се смяташе, че това са стъкленици за парфюми.
