В централен Мадагаскар живее народът Мерина, които почитат мъртвите по необичан, а за повечето хора – варварски и ужасяващ начин. Церемонията се нарича фамедихана - при нея се изравят костите на починалите.
Тази среща между живите и мъртвите и традиционна за африканското общество и е съпроводена с пищни тържества. Фамедихана изисква да се изровят останките на починалите близки, да се прегърнат, да бъдат обсипани с дарове и да се сподели с тях всичко случило се от последната среща.
Това се счита за най-висшата форма на уважение към мъртвите и се осъществява на всеки 5 години.
За церемонията е нужен дълъг бял плат, който служи за погребална плащеница, в която се увиват костите на мъртвите, преди да бъдат погребани отново.
Народът на Мерина смятат, че ако този ритуал се извършва през точния период от време и както обичаят го изкисва, починалите им предци ще ги закрилят и ще направляват живота им в правилната посока. Но ако церемонията се пропусне, човекът ще го преследва вечно нещастие.
Мерина вярват, че мъртвите следят делата на живите и когато са доволни, възнаграждават и благославят, а ако не са – наказват. Вярва се също, че починалите близки имат сили, с които да осигурят здраве и безоблачен живот на живите.
Това обаче се случва само ако бъдат почитани според обичаите. Ако мъртвите предци бъдат пренебрегнати, те наказват човека, който ги е пренебрегнал.
За събитието задължително се приготвя курбан, с който да се почерпят всички гости. На него присъстват абсолютно всички роднини, независимо дали живеят близо или далеч.
Цяла вечер се пирува и танцува, а при изгрев Слънце костите на мъртвите се изравят то гроба. Всички мъже отварят криптите, в които са погребани предците им, след което излизат с телата. Те са посрещнати с песни и се посипват с ром.
След като се отдаде почит, мъртвите се увиват отново и се връщат в гробниците им.
