Последно изследване на учени от Питсбъргския университет твърди, че изходът от Втората световна война може да е бил съвсем различен, ако не било тежко заболяване на Хитлер, което го накарало да вземе редица безразсъдни решения, довели до разгрома му.
Ръководителят на екипа, провел проучването - Рагхав Гупта, смята, че водачът на Третия райх е страдал от Паркинсон. Тежкото неврологично заболяване било и причината Хитлер да нареди изпълнението на плана Барбоса, който сложил началото на военните действия на Германия с доскорошния ѝ съюзник СССР.
Авторите на изследването вадят заключенията си от непоказвана до скоро фотохроника от периода 1933-1945 година, в която се проследяват публични и частни появи на Фюрера. Според тях при внимателен анализ на фотосите може да се забележи прогресиращо разстройство на двигателната функция.
Хитлер е имал и тремор на лявата ръка. Сред симптомите на болестта на Паркинсон са изкривяване на гръбначния стълб, влачещи се крака, липса на въображение и обща апатия. Подобно поведение е било наблюдавано в последните години от живота на германския диктатор, твърдят редица водещи историци.
Освен нападението на СССР преди окончателната победа на Великобритания сред най-големите грешки на Хитлер се смятат отказът да разреши на войските на фелдмаршал Паулус да отстъпят от Сталинград и неспособността да защити Нормандия след десанта на съюзниците. Това кара учените да смятат, че болестта, от която Хитлер е страдал, се е влошила около 1941-1942 година.
Групата обаче е на мнение, че Фюрера е взимал необмислени решения, още преди да се издигне на власт през 1933 година. Според него доказателства за първите признаци на болестта могат да се намерят веднага след Първата световна война.
Според него източниците на заболяването се крият в енцефалит на Ван Економо, който Хитлер преболедувал по време на епидемията от испански грип през 1918 година. Този енцефалит допринася за развитието на симптоми на Паркинсон.
