В търсене на истината за началото на Вселената и нейното развитие след Големия взрив учени от университета в Глазгоу, Шотландия започнаха мащабно проучване на галактическия прах, разпръснат по краищата на вътрешните галактики.
Изучаването на космическия прах позволява по-добре да се разберат процесът на образуване на звездите и еволюцията на галактиките, доколкото галактическият прах се образува в периода на създаване и разпадане на звездите.
Шотландските учени извършват своето проучване с помощта на мощния телескоп Atacama Large Millimeter Array (ALMA).
Те изучават праховото съдържание на много стари галактики, появили се преди 1 милиард години, след Големия взрив. Статия с текущите резултати от изследването беше публикувана в научното списание Нейчър оф сайънс.
В статията се отбелязва, че изследването е потвърдило отдавна изказаното от учените предположение, че родените в самото начало след Големия взрив галактики съдържат средно 12 пъти по-малко прах, отколкото галактиките, появили се 2 милиарда години по- късно.
Наскоро благодарение на космическите телескопи на НАСА Хъбъл и Spitzer беше открита и една от най-старите галактики, позната на научната общност досега.
Сайтът на Националната космическа агенция на САЩ съобщи, че галактиката A1689-zD1 се е формирала едва 700 милиона години след Големия взрив, което е сравнително малък период от време, що се отнася за началото на времето и пространството.
A1689-zD1 в младата Вселена е имала характеристиките на стара съвременна галактиката. В нея са били натрупани много прах и звезди. Сега в нея за една година се образуват звезди с обща маса не повече от 12 слънца.
Въз основа на получените данни от двете изследвания учените от университета в Глазгоу са успели да създадат обобщена скала, по която може да се определи условната възраст на галактиките по космическия прах, обикалящ около слънцата на отдалечените звездни купове.
