Жените се справяли трудно с общуването с великия композитор Рихард Вагнер. Той винаги бил заобиколен от дами, които го вдъхновявали, развличали и забавлявали.
Музиката е жена, констатирал е Рихард Вагнер в своя теоретичен труд Опера и драма. Вагнер от детството си бил свикнал с женско присъствие, тъй като израснал с пет сестри.
Най-голямата му сестра Йоханна Розалия направила много за бъдещия композитор, като го подкрепяла в желанието му да стане музикант. Тя починала по време на раждане и Вагнер създавал женските образи в оперите си, като се вдъхновявал и от нея.
От петнадесетата си година Вагнер започва да се влюбва постоянно, все в нови и нови жени. Те са предимно актриси или певици. Първата му сериозна връзка е с примадона на театрална трупа, която е известна като Вилхелмина Планер. Тогава Рихард Вагнер е на 22 години, а Вилхелмина е с три години по-голяма от него.
След половин година ухажване той ѝ предлага брак, който продължава 30 години. Въпреки непрекъснатите авантюри на композитора тя дълго време остава най-важната жена в живота му. Той винаги обсъждал с нея създаването на оперите си.
Но истинската му муза е Матилда Везедонк, съпруга на мецената Ото Везедонк, който е голям почитател на Вагнер. Тази авантюра на композитора е била само платонична, но го вдъхновявала да създава шедьоври. Рейнско злато, Валкирия и Тристан и Изолда са плод на страстта на композитора към Матилда, който ѝ се обяснява в любов чрез музиката си.
След дълги години брак Вагнер се разделя с жена си и започва да се среща с дъщерята на композитора Ференц Лист - Козима. Вагнер изобщо не се замислил, че Козима е омъжена и има две деца, както и че мъжът ѝ е негов добър приятел. Съпругът на Козима реагирал, като казал: Като човек Вагнер е подъл, но като творец е велик. Козима и Вагнер се женят през 1870 година и се раждат три деца - дъщерите Изолда и Ева и синът Зигфрид.
Децата на Вагнер не са наясно, че когато той самият е бил дете, учителят му по музика се отказал от него, защото смятал, че момчето няма никакъв талант. Години наред бъдещият композитор се опитва да пише малки пиеси и дори се пробва в написването на опера, но първоначално няма успех, тъй като по това време са модерни само италианските опери.
Бъдещият маестро е принуден да се прехранва като работи срещу мизерна заплата в театри, където е капелмайстор. На първото представление на опера на Вагнер театърът бил пълен, но на второто пристигнали само трима души.
В продължение на дълго време композиторът няма успехи, нито пари, но всичко се променя, когато крал Лудвиг II го взима под крилото си. Внезапно Рихард Вагнер се сдобива с най-влиятелния и богат меценат, който му осигурява солиден доход, слава и положение в обществото.
Вдъхновен от славата си, Рихард Вагнер решава да създаде собствена сграда, където да се поставят произведенията му. Той прави това в Байройт, където днес се намира музеят на композитора.
