Мистериозна местност в България се е сдобила със зловеща слава. В района около прохода Траянови врата се наблюдават доста плашещи явления.
Местни хора твърдят, че вечер там се чуват звуци на причудливи същества. Те разказват също така, че в района са изчезвали и хора. След като се е разбил и самолет, населението е повече от сигурно, че над района тегне зла прокоба.
Инцидентът с български самолет е от втората половина на миналото столетие. След като летателната машина пада, екипи се заемат с нейното откриване, както и с това на пилота. Изследователите прекарват няколко дни в търсене, а накрая намират овъглени части от пилота и изгорелия самолет.
Те били безкрайно изненадани от случилото се, тъй като човекът, който управлявал самолета, бил с много опит зад гърба си, а според черната кутия не е могъл да се справи с турбуленцията и въздушната яма над Траянови врата. След трагедията властите взели решение над това място вече да не се извършват полети.
Страховитите случаи в тази област обаче не приключват дотук. Отново през втората половина на миналия век само за две години са изчезнали неочаквано цели петима човека - четирима мъже и една жена.
Не можем да не отбележим още, че тази местност се свързва с трагични събития, станали и много по-отдавна. Все пак проходът влиза в историята през 986 година, когато византийският император Василий II тръгва на поход срещу България. За лош късмет на византийците обаче, те са пресрещнати при Траянови врата от цар Самуил и войската му, след което са напълно разбити.
Същевременно местните хора твърдят, че в района на крепостта Маркова механа вечер се случват зловещи явление. Те се кълнат, че когато падне мрак, тук започват да се чуват необичайни страховити звуци. По думите им за шума са отговорни самодиви, които похищават мъжете, а след като ги пуснат, те са като живи мъртъвци.
Други пък настояват, че става въпрос за таласъми или призраци. Но дали тези звуци са просто игра на природата или имат нещо общо с множеството трагични инциденти, случили се по този край, можем само да гадаем.
