В борбата за свобода - историята на чернокожото робство

Африканско Дете

Още с откриването на Северна и Южна Америка заселилите се европейци започват да сформират колонни. Колониите се разраснали в плантации за добив на памук, захарна тръстика и други характерни култури за Новия свят.

Европейските заселници обаче нямали никакво намерение сами са се грижат за огромните си площи с насаждения, от което тръгва и идеята за най-нечовешката търговия в историята – търговията с роби.

Още от края на XV век жителите на Африка са улавяни в капани като животни и се превозвани на кораби към новооткритите континенти, за да работят напълно безплатно и при тежки, унижаващи ги условия за европейските плантатори.

Постепенно чернокожите роби започват да търсят естественото си право на свобода. Към края на XVIII век се учредява ново движение, наречено аболиционизъм, с което хората се противопоставят на робството и настояват за неговото отменяне.

Още тогава редица британски колонии осъждат търговията с роби, като казват, че тя противоречи на християнските закони. Протестите обаче не срещат масова подкрепа и повечето хора отказват да гледат на робите като на нормални човешки същества, а плантаторите дори не искали да чуят, че те не са тяхна собственост.

Великобритания е първата държава, която открито се противопоставя на робството и през 1807 година официално издава декларация, която забранява търговията с роби. Франция последва примера и няколко години по-късно освобождава всички чернокожи във френските колонни.

Повечето страни в Южна Америка също приемат подобен закон до 1811 година.

Линкълн

В САЩ обаче освобождаването на чернокожите среща доста противоречив отзвук. Северните щати, от една страна, са готови да защитят човешките права на робите, но южните щати, които разчитат основно на безплатната работна ръка, обработваща плантациите им, нямали никакво намерение да се съгласят с идеите на аболиционизъма.

До средата на 1804 година всички щати на север от Мериленд забранили робството. Това прави Северът притегателна точка за робите от Юга и тъй като техните господари не смятали да им дават свободата, се налагало да бягат, рискувайки живота си.

През тези години се създава скрита мрежа от маршрути, която да улесни преминаването на роби от юг към безопасния север. Линията е наречена Подземната железница, а нейн основен организатор става Хариет Тъбман. Само тя е организирала 13 мисии, при които са избягали 70 роби.

За да се противопоставят на бягствата, плантаторите наемат ловци на роби, които трябвало да ги откриват и връщат обратно на господарите им.

Жестокостта и мъченията, с която бегълците са посрещани, са описани в книгата на Хариет Бичер Стоу Чичо Томовата колиба, която става една от най-популярните книги.

Политиката срещу робовладелците става по-агресивна през 1860 година, когато новият президент на САЩ - Ейбрахам Линкълн, открито им се противопоставя.

Югът се обединява в желанието си да запаси робите и само за няколко месеца се отделят от северните щати, създавайки Конфедерацията. Това довежда до Гражданската война в САЩ (1861-1865). Северът печели войната и Линкълн издава прокламация за освобождаване на всички роби.

Виж повече

Рейтинг

5 1
4 2
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати