Историята на Вавилонската кула е разказана в първата книга на Библията – Битие. В нея се обяснява произходът на различните езици и народи по света. Според преданието след Потопа, унищожил света, оцелялото човечество говорило на един език и имало обща култура.
Дълго време след Апокалипсиса оцелелите се заселили в страната Сеннаар. Тя се е намирала в Месопотамия, между реките Тигър и Ефрат. Там хората решили да построят първия град след Потопа. Построеният град бил наречен Вавилон.
В неговия център хората започнали да строят огромна кула, като искали тя да стигне до небето. Мащабният строеж така и не бил довършен, тъй като според преданието Бог направил така, че хората да говорят на различни езици и да не могат да се разберат един с друг. Така строителите не успели да завършат мащабния си проект и се разпръснали по лицето на Земята.
Историци твърдят, че сказанието за Вавилонската кула е възникнало около двехилядната година преди новата ера, като предания и легенди на населението, живеело по онова време в Месопотамия.
Библията като писна книга се появява близо хиляда години по-късно, като много от текстовете в Стария завет представляват интерпретирани от авторите й митове от древна Месопотамия.
Точно това обяснява и изключително негативното описание на Вавилон и всичко свързано с тази цивилизация. В „Откровението на Йоан Богослов“ се появява терминът вавилонска блудница: и на челото ѝ пишеше име: Великият Вавилон, майка на блудници и мерзост земна. Вавилонците са описвани като врагове, а всичко свързано с тяхната култура като греховно и допотопно.
Това се дължи на факта, че древна Юдея и Вавилонската империя били политически врагове. При най-великия владетел на Вавилон Навуходоносор II Юдея е унищожена и евреите са преселени във великия град. Там като роби те участват в строежа на традиционните за вавилонската култура храмове – зикурати.
Митът за Вавилонската кула е изключително популярен в културите на повечето народи по света. Сюжетът има многобройни митологични паралели. Изразите „вавилонско стълпотворение“ и „объркване на езика“ са в речниците на много езици.
