Древните келти вярвали силно в гаданията. Но те не си правели труда да късат листенцата на цвете или да хвърлят боб. Най-разпространеното гадание при тях било това по... пленник. За да разберат какво им предстои в близко време, те пронизвали с меч в гърба някой от пленниците си.
След това по начина, по който се разплисквала кръвта и по конвулсиите на агонизиращия нещастник, те решавали какво всъщност иска да им каже съдбата. В Древен Египет, например, имало гадаене по деца. За щастие, не ги убивали, а им казвали да изрекат някоя дума. По логиката, че децата знаят всичко за вселенските тайни, древните египтяни приемали думите на хлапетата за пророчески.
В съвременното общество аналог на египетското гадаене е това да включиш телевизора или радиото, след като си намислиш даден въпрос. Каквото чуеш първо, това е отговорът на твоя въпрос.
В Древна Гърция гадаели по петел. Не го колили, а го слагали в кръг от семена, които оформяли букви. Които букви „изяждал”, древните навръзвали в думи и изваждали от това пророчески послания.
В Русия пък по подобен начин намирали крадец на изчезнала вещ. Държали здраво петел и крещяли една по една буквите от азбуката. На която буква петелът отговорел с кукуригане, с нея започва името на крадеца. Не една и две глави са паднали само защото петелът е объркал кога да кукурига.
