1944 година – годината, в която Рудолф Върба бяга от концентрационния лагер Аушвиц. Той е първият човек, който е предоставил доказателства от първа ръка за лагерите на смъртта, масовите убийства и плановете за изтребление на милион евреи. Разказите му са толкова ужасяващи, че трудно се приемат за истина.
Върба бяга с Алфред Вецлер през април 1944 г. За да сработи планът им, Вецлер изготвя подробен план на Аушвиц, заедно с газовите камери. Така, този план се превръща в неоспоримо доказателства за това, което до момента се е смятало за слух.
Едва няколко седмици преди бягството на Върба и Вецлер германските сили нахлуват в Унгария. Заловените евреи биват изпратени в Аушвиц. Едва след излизането на доклада, който публикуват двамата избягали, Унгария спира депортацията през юли 1944 г.
Докладът на Върба и Вецлер се казва Доклад Вецлер-Върба или протоколите на Аушвиц. Той е изключително подробен разказ от първа ръка за това как нацистите систематично убиват унгарски и други евреи.
Рудолф Върба умира на 81 години през 2006 година. Той е затворник в лагера в Полша в продължение на две години. След като заедно с партньора му бягат, те се свързват с еврейския съвет в Жилина, Словакия.
Биват изслушани с повишено внимание. За да не бъркат показанията си, са помолени да дадат подробни отчети за видяното и преживяното в Аушвиц поотделно. След това биват подложени на кръстосан разпит, който да установи истинността на думите им.
Резултатът от разпитите се оформя в доклад от 32 страници, наречен Протоколите Аушвиц. След публикуването му следват остри критики върху някои лидери на унгарския еврейски съвет, които не са предупредили хората какво в действителност означава да бъдат преселени в Полша.
Върба влиза в Аушвиц на 30 юни 1942 ч, минавайки под надписа на пората Работата те прави свободен, след като нацистите му обещават селскостопанска работа.
Малко след входа новодошлите биват разделени на такива, изпратени директно в газовите камери, и на други, годни за тежка работа. Той попада във втората група. Възлагат му да изравя телата на 107 хиляди вече убити или оставени да умрат концлагеристи, за да бъдат изгорени.
Малко след това, когато затворник от Виена открива, че той говори немски, го прехвърлят в складово помещение, наречено Канада. Там се сортират дрехите и вещите на мъртвите. Освен храна там има достатъчно сапун и вода, които помагат на Върба да се предпази от заболяване.
Най-страшното нещо, което се намира в Аушвиц, са газовите камери. Най-голямата пещ побира 2000 души. Когато всички влязат вътре, тежките врати се затварят. След кратка пауза есесовци с противогази се качват на покрива, отварят вентилационните тръби и хвърлят прахообразен препарат от тенекиени кутии.
Тази цианидна смес се превръща в газ при определена температура. Едва след три минути в камерата всички вече са мъртви. Вратите се отваря и отряд от роби работници товарят телата на колички. Всички се хвърлят в пещта, където биват изгаряни.
