От близо двеста години насам учените се опитват да установят предпоставките за основаването на Османската държава. Продължават разногласията в научните среди и относно причините за бързия ѝ възход. Същевременно е общо становището, че османските турци са възприемали и прилагали в сферата на законодателството и държавното управление всичко, което са считали за рационално и полезно, независимо дали е създадено в Централна Азия, Рим, Византия или в Ислямския свят.
Днешна Турция е сравнително млада държава, сравнена с нейните съседи. За начална година на нейното съществуване се приема 1302 година. Именно тогава се поставят основите на Османското бейство, което за кратко време ще се превърне в световна империя. Малкото погранично владение, създадено от Осман бей, възниква сред развалините на Византия и Селджукския султанат.
До ден днешен редица световни историци все още проучват условията за бързия възход на османците. Известният историк от Австрия Хамър в труда си подчертава, че османските турци са се възползвали в изграждането на своята империя от примера на анадолската селджукска държава в Анадола.
Той смята, че след превземането на Константинопол и обявяването му за столица с името Истанбул османските турци са възприели много и от държавния опит на сасанидите, абасидите и Византия.
Фуат Кьопрюлю в труда си от 1953 година пише, че тюркменските племена, недоволни от монголските репресии в Централна Азия и Хорасан, се заселват в Анадола. Сред емигрантите нямало само номади, а и жители на градове, възприели заседналия начин на живот и притежаващи знания и занаятчийски опит.
Според Кьопрюлю именно тези образовани среди сред турците са осигурили обединяването и консолидацията на тюркските племена и родове и са поставили основите на Османската държава.
В друго изследване - на историческия анализатор Витек, се твърди, че под водачеството на религиозни лидери от селджукските градове стичащите се тук воини започват да водят войни с Византия и с другите немюсюлмански държави. Това води до бързо разширяване на границите на Османската държава в Битиния и на Балканите.
Антропологът Линднер отбелязва в труда си от 1983 година, че важна роля за основаването на Османската държава има светогледът на тюркмените. Той твърди, че племенната структура на тюркмените се различава коренно от племенната структура в другите райони по света.
Турците, заселили областта Битиния, не са се изолирали от света посредством кръвно и расово родство, но са били открити за всички нечленове на племето, които ще са от полза за рода и са приемали като свои членове чужденци, които са готови да работят за благото на рода.
Затова освен преселилите се от Хорасан и Централна Азия тюркмени те са привлекли на своя страна и голяма част от местното население. Именно затова за много кратък период от време малкото Османско бейство се превръща в световната Османска империя.
Възходът на османците започва през 1371 година с първата им териториална придобивка в Европа – крепостта Цимпе, и продължава в следващите близо 300 години, до окончателния им разгром под стените на Виена през 1683 година.
В течение на 600 години Османската империя е властвала на Балканите и в Анадола.
Прочутият британски историк Арнолд Тойнби подчертава, че Римската империя, Османската империя и Британската империя са трите най-велики държави в историята на човечеството.
